От Министерството на културата в югозападната ни съседка приветстваха инициативата с думите: "Съхраняването на традициите е много важно за държавата". Важно си е, да, за всяка държава. Само, че някои си мислим, че Хитър Петър е част от българските народни приказки, не от македонските, или двете неща се припокриват. И за българите е важно да си го запазим, но досега няма индикации за това.
Те героите ни едни и същи, а ние- два народа?! Все повече македонци вземат българско гражданство, но пък отнасят нашите епични герои. И за да докажат, че кой е маке, се е юнак, догодина ще издигнат паметник и на Крали Марко. Ама и той от нашите приказки, ще каже някой, да, защото тогава сме били едно, а сега се караме за граница, за герои, за ракийка. Ето и Танас даже, още се бие за наденицата. Брей лют народ живее на юг-югазапад от София!
Току виж скоро и в Чикаго да издигнат паметник на Хитър Петър, и там много българи живеят. Само че там може да се казва Клевър Питър. И току виж, Обама го приеме за американски герой! Той харесва американците от малцинствата, защо да не уважи исканията им? В разказите за Хитър Петър главен съперник му е Настрадин Ходжа, олицетворение на типичния турчин, четем пак в справочниците. Дали заради тази малка подробност не се тревожим толкова за съдбата на хитрият Петър, останал в съзнанието на българина като положителен герой, за разлика от този на Бай Ганьо например!? В народните ни приказки това е начинът да се присмиваш на някой, като в днешните вицове. Казват, че от каквото се страхуваш, това осмиваш, така по-малко ти е страшно. Някога вицове за бай Тошо имаше, за полицаи, после за мутри..сега, явно не ни е страх от тези неща, затова вицове за блондинки разказваме най-често. Да се чудиш защо пък хората ги е страх от блондинките!? Защото са гаджета на мутрите, ми отговориха! Логично! Известният наш историк и фолклорист Михаил Арнаудов казва в един от трудовете си, че традициите се запазват повече и по-дълго в малокултурните народи. А човекът е бил дори Министър на народната просвета, знаел ги е тези неща… А сега ние имаме Министерство на културата. Просветата, просветлението, вече е култура. А ние, не може да бъдем малокултурни, както е казал някогашният министър, затова може би не можем да запазим традициите си. Защото сме многокултурни! Ами ние, българите в България, пита ли ни някой?! Или трябва да станем малцинство в собствената си държава, че да ни чуят? Киселото мляко стана вече йогурт, а бациликус булгарикус изглежда вече не се използва за направата му. Или поне не пише нищо такова на купичките. И за мастиката спорове, и за сиренето и за шопската салата. Български ли са те или не? Даде ли си българинът ракийката и салатката – какво друго му остава! Къде си Хитър Петре, ела да надхитриш всички Настрадин Ходжи и да те поставим на нужното ти място - в българските учебници, в паметта на българите, защото, докато мъдрите се намъдруват – току виж си станал част от чуждата памет...
