Днес ми се наложи да чакам пред един кабинет. И така, докато кротко си решавах кръстословицата в централен ежедневник, се оказах свидетел на историческо събитие. За моя огромна изненада срещу "наш град", хоризонтално, няма как, трябваше да напиша "Враца". "Стига бе, не може да бъде - си рекох с учудване - някой се е сетил за Враца!?". Има ни!!! И то наред с американския щат Охайо, руския композитор Глинка и популярния анимационен герой Астерикс. Не може да бъде!
И тъкмо да се зарадвам... и топлинка за родния край да се разлее в душичката ми...и песимизмът предупредително размаха пръст. Че ни има в кръстословиците вече - има ни, ама дали това е на добре? И колко точно е разстоянието между историческото ни влизане в кръстословиците и оставането ни там сред архаизми като "кокона" и "йети" (от същата кръстословица)? И има ли изобщо някой местен или национален политик с местно потекло, който да има желанието да отговори на тези хем обикновени, хем съдбоносни за града ни въпроси?
