За Тома Неверни е обещаният разказ от миналата седмица в рубриката ни "Крилати фрази" или винаги ли знаем какво казваме. Той е олицетворение на вечно съмняващият се човек. Тома е бил един от 12-те апостоли и тъй като не присъства на първата поява на Господ след възкръсването му, остава скептичен и се съмнява в Учителя си. Докато най-сетне на 8-ия ден му се явява Исус и го подканя: "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай си ръката и я тури в ребрата Ми, и не бъди невярващ, а вярващ ". Това телесно докосване отстранява колебанията и съмнението на Тома. И той става един от последователите на Исус. По-късно Христос го изпраща на мисионерска работа в Индия, но така или иначе, до днес битува името на Тома Неверни, като човек, който не вярва и се съмнява в очевидни истини.
Попитах врачани именно днес - в първия работен ден на седмицата след Великден, стават ли чудеса и те вярват ли в тях. Толкова бяха озадачени, че се наложи да обяснявам, защо задавам толкова личен въпрос. Но чуйте отговорите им:
/ прикачения звуков файл/
И за мен тази седмица имаше мое лично чудо - в нощта на Великден, когато камбаните в целия град звъняха само с един единствен възглас "Христос Возкресе! ", малкият ми син / с когото не бяхме разменили повече от 10 изречения в неговите 15 години за вярата, религията и Бог / донесе у дома свещичка с огън от църквата... От същия онзи храм, в който го бяхме кръстили още като бебе. И запали всички свещници вкъщи с този огън, включително и този пред иконата на Божията майка.
Сега вече и аз мога спокойно да кажа : Во истина Воскресе!
