От 1 октомври тази година в сила влезе новият Семеен кодекс. Той е публикуван в Държавен вестник - бр. 47 от 23.06.2009г. Новите изменения разясни за Дарик зам. председателя на Окръжен съд - Враца Радослава Симеонова - специалист в граждански дела.
Да се върнем малко назад във времето. От кога датира Семейния кодекс?
Първият Семеен кодекс е приет през 1968 година. До този момент въпросите, които са свързани с брака и семейството са уреждани с отделни закони. След 9 септември 1944 г.- с т.нар. Наредби-закони. Било е сложно да се борави с толкова многобройни закони и затова те се събират, кодифицират и се създава Семейния кодекс. Както и новият Семеен кодекс, така и предишните са претърпявали многобройни промени. След 68-ма година нов Семеен кодекс се приема през 1985г. Промените в тях се обуславят от настъпилите промени в икономическите и социални отношения, самия живот ги е наложил. Досега действащият Семеен кодекс също претърпя многобройни промени, особено съществени след влизането на България в Европейския съюз, защото вече съда е длъжен да прилага и европейските норми. И, естествено наложи се да се приеме съвсем нов кодекс, който да уреди тези нови отношения.
Бихте ли коментирали най-новите изменения на Семейния кодекс.
Те са съществени. За първи път българското право урежда брачния договор като възможност, която е основана на общата воля на съпрузите да имат имуществено -брачен режим, различен от досега установения на семейна общност. В главата за прекратяване на брака, въпреки че са запазени двата вида, които са известни „развод по взаимно съгласие" и „по исков ред", също има редица новости. В материята за произход съществено е, че се урежда майчинството и бащинството при т.нар. асистирана репродукция, която е регламентирана в Закона за здравето.
Ново е признатото право на навършило 14 години дете да оспорва презумпцията за бащинство, както и правото на навършил 16 години родител да извърши припознаване. Това също е в отговор на настъпилите промени в развитието на младите хора. Съществени преработки и много важни положения има в глава осиновявания. Водеща идея е да се облекчава осиновяването и да се съкратят сроковете за извършването му, като целта е пълноценна защита на интереса на осиновявания.
От началото на годината във врачанско са осиновени 25 деца. Какво е новото, което касае осиновяването и какви срокове трябва да спазят родители, чийто деца се отглеждат в институции?
Важното, на което искаме да дадем гласност, това е, че с Параграф 8 от преходните и заключителни разпоредби на Семейния кодекс, се дава един срок, който е добре да се знае. Това касае родител, чието дете е настанено по съдебен ред в специализирана институция, без да е определен конкретен срок в съдебно решение или чието дете пребивава в институцията повече от една година.
Такива родители са длъжни в срок от три месеца от влизане в сила на новия Семеен кодекс да поискат прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, с цел отглеждане на детето в семейна среда. Ако този родител не стори това, Дирекция „Социално подпомагане" уведомява писмено в седемдневен срок съответната регионална дирекция, за вписване на детето в регионалния регистър по местонахождение и осиновяването се извършва без съгласието на родителя.
Кажете повече за брачния договор и за режимите на имуществени отношения между съпрузите.
На първо място всички трябва да знаят, че религиозния обряд и в новия Семеен кодекс няма никакво правно действие, а само гражданския брак поражда последиците, които Закона свързва с брака. Съдебната практика показа, че режимът на съпружеската имуществена общност беше единствената възможната до момента и трябваше да се намери възможност съпрузите сами да разрешават тези проблеми. Съпружеската имуществена общност се оказа неудачна.
При навлизането в икономическия живот на частния бизнес възникнаха сериозни проблеми когато единият съпруг е едноличен търговец, има свое дружество, възникнаха спорове в съдилищата дали при добитото е и на двамата. Дали съпругът, който не участва там има принос и т.н. Именно заради това се наложи с новия Семеен кодекс да се отчетат тези промени и да създаде възможност той да е адекватен на настъпилите в живота икономически обстоятелства.
С новия кодекс се въвеждат три режима на имуществени отношения:
Законов режим на общност - Той се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали как да си уредят имуществените отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени. Те нямат възможност да сключват договор и да избират такъв режим. Целта на законодателя е била максимално да охрани интересите на тази категория лица.
Следващият режим е законов режим на разделност. Правата придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание. Но съществува възможност при прекратяване на брака по исков ред, всеки съпруг да получи част от стойността на придобитото от другия, ако той съществено е допринесъл за това с труд, средства, с грижи за деца и домакинство.
Третият е т.нар. договорен режим, израз на който е брачния договор. Това означава, че бъдещите или настоящи партньори желаят да уредят имуществените си отношения с брачен договор. Характерното е, че те представят пред съответното длъжностно лице обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим. Новият Семеен кодекс допуска промяна на избрания законов режим, както и промени в самия сключен брачен договор. Договорът съдържа уговорки относно правата на страните за имуществото, което се придобива по време на брака; начините на управление и разпореждане с имуществото; участието на страните в разходите; издръжката на децата от брака и т.н.
Ако двама души живеят на семейни начала, как се рзрешават при тях тези проблеми?
Имаше голяма дискусия в Народното събрание. Не се уреди този въпрос изрично и при тях важат общите правила да възниква една обикновена съсобственост.
Какви са измененията, които касаят издръжката?
Значително са променени разпоредбите за попечителството и настойничеството. Интерес представлява и възможността двете страни да уредят и въпросите с издръжката. Съгласно чл.38 съпрузите могат да претендират да издръжка през време на брака, както и при развод. При развода право на издръжка има невиновния за това съпруг и тя е дължима до 3 години. Получаването й е обвързано с условие, бившият съпруг да не е обвързан с друг брак. По въпроса за размера, съдът се произнася само при искане от страните. Отпада това служебно начало, когато независимо дали страните претендират, Съдът се произнасяше задължително.
Ново е, че държавата изплаща на български грждани издръжка за сметка на неизправния длъжник, в размер определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Р България. Това изплащане се дължи от държавата, когато по изпълнителното дело не са постъпили две или повече месечни вноски, въпреки, че са предприети изпълнителни мерки срещу съпруга длъжник. Това важи са издръжката на деца, не за тази, която съпрузите си дължат. Целта е да бъде охранен интереса на децата, а и да не се обременява само единият съпруг.
Към кой следва да се обърне ощетеният родител?
Тези въпроси ще бъдат допълнително уредени със специални наредби. Много скоро излезе новият закон все още някои неща подлежат на доуреждане. Това е по-скоро информация за заинтересованите, но при всички случаи те трябва да търсят съвет от адвокат или нашият център по медиация.
При новият семеен кодекс разводът става по-лесен като процедура.
Важна промяна е тази, че закона засилва ролята на самите съпрузи, има по-голяма автономия. Родителите могат сами по общо съгласие да решат въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца. Решение, което до сега се вземаше задължително от Съда. Те могат да приемат различни модели за отглеждане на децата, така, че да запазят добри отношения. При раздяла обикновено заложници стават децата, затова по-добре е родителите сами да уредят тези отношения, отколкото един държавен орган като съда да стори това.
Една сравнително нова концепция е заложена в новите разпоредби - когато Съдът решава отношенията между родителите, трябва да се изслуша задължително вещо лице- психолог. Тя е продиктувана от интереса на децата. Продължава да е важно мнението на детето, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 години.
Какво показва практиката Ви, къде предпочитат да отидат децата след развод?
Във всички случаи когато изслушваме деца и когато те не са настроени от баби, дядовци, от някои от родителите, те винаги заявяват, че искат да живеят и с двамата родители. Много често те ни молят да не ги развеждаме. Това са преобладаващите случаи и затова се радваме на възможността родителите сами да уреждат по най-добрия за децата начин своите отношения.
