Ден на национален траур? Това звучи лицемерно. Не съм крайна. Може би само за една много малка група в България този ден е траурен в истинския смисъл и в цялата пълнота на тази дума. За близките на хората, които се разделиха с живота са на магистрала "Тракия". За всички останали е лицемерие. Защото всички ние се съгласяваме мълчаливо с всички нередности, които виждаме и които ВИНАГИ водят до този край. И даже няма нужда да се вади статистика от последните години, за да се види колко хора загинаха по пътищата на България, заради влакове и автобуси, които отдавна трябваше да са нарязани за скрап.
Тази сутрин, докато идвах за работа видях поредния автобус-убиец - над 30-годишен, с очевидно изгнили ламарини, задното му стъкло се държеше "на магия", а вътре имаше не по-малко от 50 души. Едни мълчат, защото просто не могат да си позволят нещо по-добро и с риск за живота си се качват в обществения транспорт. Други, защото е финансово по-изгодно, продължат да кърпят автобусите и здраво стискат палци да не стане нещо, не за друго, а за да не трябва фирмата да плаща обезщетения и кръвнина. Трети, които трябва да контролират и не допускат по пътищата да се движат машини за убиване, са заети с рушвети, далавери, частен бизнес... Затова за мен днес в България трябва да е ден на националното безхаберие, а не на националния траур. Бог да ги прости хората, които платиха цената за безхаберието!