- Логичният първи въпрос е как оценявате кампанията?
- Кандидат-кметската кампания беше динамична, но не особено интересна. С уважение към останалите кандидати ще кажа, че колкото повече политическото говорене се опитва да се доближава до хората, толкова повече ги отдалечава от избирателите. Хората във Велико Търново са уморени да чуват обещания, планове и идеи, да гледат билбордове и плакати. Също така не вярват и на показни акции и опити да се променя „на парче“. Търновци са готови да продължат да се борят за по-добро управление, открит и честен диалог, верни решения, само когато бъдат преки участници в развитието на общината. Защото досега ние, местните политици, сме били диалогични, но не сме давали достатъчно възможност на хората да участват във вземането на решенията за мястото, в което живеят, учат, работят.
- Досега Вие бяхте председател на групата на БСП в Общинския съвет. Какво ще се промени, ако станете кмет?
- Не съм човек на празните обещания. Аз съм разумен, отговорен и човек на действието. За мен е важно да създавам доверие. Вижте, общините колкото и да са независими от управлението на държавата, са и толкова зависими. Съзнавам, че мога да не бъда угоден на управляващите, но вярвам, че в името на бъдещето на Велико Търново ще намерим поле за диалог. Аз знам коя е първата стъпка, която трябва да направя, когато поема управлението на общината. И тя е да седнем на масата на преговорите заедно с хората, бизнеса, стратегическите институции и партньорите и да начертаем приоритетите пред града ни. Няма да търся реваншизъм и да обвинявам този или онзи за това, че не е постигнат напредък. Ще бъда диалогичен и открит, защото за мен не политическите пристрастия, а реалните проблеми на хората са приоритет. Сигурен съм, че няма да съм харесван от този или онзи, но колкото по-открит и честен съм за проблемите и възможностите пред общината ни, толкова повече хората ще се включат в търсенето на решения.
- Предлагате ли промяна в модела на управление в общината?
- Начинът, по който се управлява Велико Търново днес наричам „тротоарен синдром“. С него аз не критикувам строителството на тротоари, нито инфраструктурните подобрения, а умението това да се случва с план. Много е хубаво, че се строи и аз самият ще продължа с това. Но се строи без план, както без план се управлява и цялата община. Не бива да се допуска едно обикновено строителство да продължава с месеци, което със сигурност коства повече средства и затруднява живота на търновци. Не бива да се харчат обществените средства за предизборни демонстрации.
Днес проектите на Общината се случват на парче, а градът не е заявил своята визия за развитие. Туристически център, икономическо средище, научен хъб – Велико Търново има много пътища за развитие, но в момента не залага на нито един от тях. Затова търся общественото доверие за приемането на „Харта за Велико Търново“ с хоризонт 10-20 години напред.
Разбира се, добрите практики на миналия мандат ще бъдат запазени.
Обществените поръчки са другата слаба черта на сегашното управление. Съветниците от БСП подробно обясниха, че чрез раздаването на обществени поръчки е превърнато в средство за печелене на мнозинство в залата на Общинския съвет. Заветните 19 гласа идваха от приближените на ГЕРБ сателитни партии, чиито благодетели пък печелеха големите поръчки на Общината. Аз се обявявам срещу това и ще гарантирам повече прозрачност при провеждането на търговете.
Днес Общината е в незавидно финансово здраве. Дълговете са огромни, най-вече към доставчици на стоки и услуги за общината. Това представлява риск за стабилността на общината. Поемам ангажимент поетапно да разплатим тези задължения. Разбирате, че зад тези дългове стоят работещи фирми, които създават заетост в града. А Общината ги е притиснала като не им плаща за свършения труд. Аз ще променя и това.
- По време на кампании е модерно да се говори за приоритети. Кои са Вашите приоритети?
- Велико Търново е град, в който аз съм отраснал, тук е моето семейство, приятелите ми. Тук са хората, които обичам, на които държа, както и онези, с които съм готов да водя конструктивни дебати. Още в началото казах, че градът ни има възможности да се развие – да подобри икономиката си, а от там – да създаде работни места, да стане по-зелен и приятен град, а общината ни може да се превърне в предпочитан от българите район за инвестиции, обучение и бизнес. Забелязвате ли, че говоря за общината и региона? Това е ключовото в бъдещата ми работа като кмет. Заедно с Общинския съвет ние трябва да проявим твърдост и упоритост за развитието на общината като цяло и да намалим пропастта, която съществува между градовете и селата. Съзнавам, че това е част от националната политика за развитието на регионите, но политика се прави, когато има проактивни и отговорни политици. А аз съм доказал, че съм такъв. Велико Търново трябва да продължи да отстоява и заслужава името си Велико. Нашият град е университетски град. В него винаги ще има млади хора, което е една от големите привилегии на града. Тези младежи искат да учат, да работят , да се развиват. Сега, когато цели региони в страна са превърнати в призраци, във Велико Търново има живот и вярвам винаги ще има. И това е огромен шанс за развитие на града. Тези млади хора не само учат, но вероятно искат да останат. И ние сме тези, които трябва да им помогнем и създадем условия за пълноценен живот. Да създадат семействата си , да имат дом, да осигурим къде да учат децата им, да се развиват. Нашият град като даденост е от европейско ниво. Тъжно е да оставаме примирени, че възможностите не се използват.
- Трябваше ли да станете кандидат-кмет, за да разберете, че в общината има проблеми?
- Не, разбира се. Всъщност, знаете ли кое ми направи силно впечатление по време на моята обиколка в региона – хората ме познават и ме подкрепят. Това е доказателство, че в работата си досега като общински съветник съм оставил усещането за сигурност и диалогичност. Аз не съм от хората, които ще се оправдават или ще се крият зад гърбовете на чуждите решения и за това ще кажа, че въпреки сериозните ми усилия, в предишни мандати не успяхме да постигнем ключов напредък в благоустройството на кварталите, някои елементи на социалната политика, особено за децата и семействата с ниски доходи. Затова имам надеждата, че промяната е възможна, но след като включим хората в решаването на техните проблеми.
- Каква е Вашата мечта за Велико Търново?
- Не съм човек, който мечтае. От дете знам, че мечтата всъщност е добре премислен план. Как мислите, че се сдобих с първото си колело? Инвестирах, показах, че мога и родителите ми го оцениха точно с това, което исках. Така по-късно спечелих и съпругата си – с премерен, но успешен план. За Велико Търново имам план – нов градски център територията на Старото военно училище, нов Общ устройствен план на града, камбаните на църквата „Рождество Христово“ да зазвънят догодина по това време, …. Грехота е, че Велико Търново не е туристически център на ниво, което заслужава. Готов съм и с висококвалифициран екип, който да работи и разработва проекти в тази посока. Имам план да се работи за всеки конкретен случай, на отделни инициативни хора да се дава шанс да работят за себе си и града. Ще работя за превръщането на Велико Търново в съвременен и удобен град за своите жители и гости. Природата е щедра към нас и тази красота трябва да се използва по всякакъв начин за облагородяване на града и възможност за атракции на туристите. Ще направя всичко, което е необходимо за привличането на производства и инвестиции, защото великотърновци се нуждаят от добре платени работни места.
Срещите ми с хората в последния месец потвърдиха моето мнение - десният политически модел, с който от две десетилетия се управлява общината не само дълбоко е омерзил нашите съграждани. Той дълбоко ги е отчуждил от себе си. Навсякъде усетихме желание за радикална промяна. Не отложена далеч във времето, а промяна сега. Хората се чувстват предадени и изоставени. В кв.Чолаковци например хората в прав текст си казват, че са изоставени от 40 години. Възрастните хора в кв.“Бузлуджа“ трябва да прескачат огради, за да влязат следобед в пенсионерския си клуб, където пък им е тясно и некомфортно. Майките с колички се оплакаха от високите тротоари и препълнените детски градини. На властта това може да й изглежда дребнотемие, но всъщност това е дневния ред на хората. Този дневен ред искам да защитя аз.
- Защо хората да гласуват за Вас?
- О, не. Това не е моят начин да спечеля хората. За мен ще гласуват онези, които ми вярват. Напоследък, въпреки че на политиците малко се вярва, виждам подкрепата на много търновци. Аз бих искал хората да гласуват по съвест. Съзнавам, че в условията на компрометирани политически ценности избори се печелят с честни и не толкова честни техники. За това моят призив е хората да гласуват честно – според разбиранията си, принципите си и за онези, които са прями и открити. Всъщност, нека хората гласуват. Това е голямата ми молба към търновци. А аз ще направя всичко възможно, когато стана техният кмет, да върна хората в общината и поемам отговорността заедно да работим за бъдещето на Велико Търново.
