Кърлежите пренасят болестотворни микроорганизми, заяви д-р Ирина Млъзева, директор Дирекция „Надзор на заразните болести“ в Регионална здравна инспекция-Велико Търново. Основна роля имат пасбищните кърлежи. Заразяването на човек става чрез ухапване от инфектиран кърлеж, по рядко чрез смачкване с пръсти и попадане на съдържимото на кърлежа през конюнктивата. За предаване на инфекцията са необходими средно 1-2 дни, поради което ранното сваляне на запития кърлеж е най-добрата профилактика. Възможно е заразяването да стане само часове след запиването на кърлежа.
Ухапването от кърлеж обикновено е безболезнено, затова често остава незабелязано.
Д-р Млъзева уточни, че кърлежът трябва да се отстрани бързо, но много внимателно. Най-добре е това да стане с пинсети. Леко запилият се кърлеж може лесно да се изтегли и с ръка, но задължително с ръкавица. Отстраняването трябва да стане чрез постепенно издърпване, без обаче да се върти и извива. Много широко разпространена практика е да се върти обратно на часовниковата стрелка, но това е абсолютно погрешно. Така кърлежът може да се скъса и част от устния му апарат да остане в кожата, което да наложи допълнително хирургическо отстраняване. Неправилно е и мазането на мястото на запития кърлеж с алкохол, терпентин или изгаряне с кибритена клечка. Това води до връщане на чревно съдържимо в устния апарат на кърлежа, което увеличава шансовете за предаване на евентуална зараза. По същия начин трябва да се отстраняват и кърлежите от домашните любимци. Понякога при изтеглянето кърлежът се скъсва и в кожата остава устния му апарат. Това увеличава шанса за предаване на инфекцията, затова останалата от кърлежа част трябва да се отстрани хирургически. При възможност сваления кърлеж се поставя в шишенце и се носи за изследване. В противен случай се унищожава чрез поставяне в спирт.
Много хора размачкват свалените кърлежи от животните, при което пръски от съдържимото попадат в очите и човек се разболява без да е ухапан.
Предпазване от ухапване от кърлежи:
- Избягване посещението на райони с гъста растителност и висока влажност поради благоприятните условия за развитие на кърлежите. За почивка в природата да се използват утъпканите и лишени от буйна растителност места.
- Да се носи подходящо затворено облекло - добре пристегнато около китките и глезените, в светъл цвят, с цел лесно откриване на полазилите кърлежи.
- Използване на репеленти за кожата и перметрин за дрехите. Едни от най-ефективните репеленти (отпъждащи вещества) са: бензилбензоат, ДЕТА, дибулфталат, диметилфталат. Те се нанасят по откритата кожа. Предпазният ефект на репелентите се увеличава до 8 - 15 дни, ако горните дрехи се импрегнират с тях или с комбинацията репелент плюс синтетичен пиретроид (перметрин). Накиснатите дрехи се оставят да изсъхнат и след 24 часа се обличат. Репелентите отблъскват кърлежите, а при контакт перметринът ги убива. Не се препоръчва нанасяне на перметрин директно върху кожата.
- Ежедневен оглед за впити кърлежи, с цел недопускане на продължителен престой върху тялото. Това е най-важният момент в неспецифичната профилактика на кърлежопреносимите заболявания. Особено внимание трябва да се обръща на "предпочитаните" от кърлежите места - окосмената част на главата (особено при деца), по корема, под мишниците, в слабините, в гънките зад коляното, под мамилите. Наложителен е и оглед на домашните кучета и носенето на противопаразитни каишки.
- Редовно почистване на падналите клони и гниещите листа, окосяване на тревата и ограничаване достъпът на животни в тревните площи на населените места.
Сред инфекциозните заболявания, предавани с кърлежи, най-голямо практическо значение у нас имат Лаймската борелиоза (Лаймската болест) и Марсилската треска. Кримската-Конго хеморагична треска е много тежко заболяване, но с ограничено разпространение. Кърлежите разпространяват и причинителя на Ку-треската, хеморагична треска с бъбречен синдром, кърлежов енцефалит.
Лаймска болест
Лаймската болест е една от най-разпространените предаване с кърлежи инфекции в България. Между 20% и 30% от възрастните иксодови кърлежи и 10% от нимфите им са заразени с причинителите на Лаймската болест. Клиничната картина може да имитира редица заболявания. Първият стадий започва след инкубационен период от 3 до 30 дни и се характеризира със зачервяване на кожата с диаметър повече от 5 см, обикновено на мястото на ухапване от кърлежа, което впоследствие бързо се разширява. Паралелно със зачервяването или самостоятелно могат да се изявят и други симптоми на началната Лаймска болест - увеличение на лимфните възли в областта на ухапването, отпадналост, температура, болки в мускулите и ставите, невралгия, главоболие. Симптомите могат да изчезнат и без лечение, но причинителят остава в организма и заболяването може да прогресира. Вторият стадий се развива месеци след инфектирането. В тази фаза пациентите често съобщават за умора, проблеми с концентрацията и световъртеж. Типични са кризите на изпотяване и епизодите със силно учестен пулс. Характеризира се с някоя от следните клинични прояви:
- неврологични - радикулит, менингит или възпаление на лицевия нерв;
- ставни - най-често възпаление на големите стави;
- засягане на сърцето - нарушения на сърдечния ритъм и възпаление;
- очни - конюнктивит, засягане на ретината;
- кожни - множествени червени петна по кожата.
Третият стадий са усложненията от нелекуваната Лаймска болест, години след заразяването. Клиничните му прояви са хронични възпаления на ставите, необратими кожни промени, атрофия на зрителния нерв, нарушения на паметта. Лечението на Лаймската болест се определя от стадия на болестта. Препоръчват се високи дози антибиотици и при нужда повтаряне на лечението, вместо твърде продължителна терапия. Особено важна е ранната диагностика и навреме приложеното адекватно лечение, които могат да предотвратят тежките изменения в засегнатите органи. Възможни са рецидиви месеци и години по-късно, предизвикани от останали в организма борелии.
Марсилска треска
Марсилската треска е другото най-разпространено заболяване, предавано чрез кърлежи. Заразяването става чрез ухапване от кучешки кърлеж и по-рядко при попадане на телесното съдържимо на кърлежа през конюктивата и при размачкването му с пръсти. Марсилската треска е разпространена предимно в Южна България и по Черноморието. На мястото на ухапването често се появява неболезнено уплътнение (тъмно петно), покрито с тъмна коричка, което в много от случаите остава незабелязано. След скрит период от 3 - 7 дни заболяването започва с висока температура, силно главоболие, мускулни ставни болки, отпадналост, гадене, повръщане и зачервяване на очите. След 3 - 4 дни се появява характерен едропетнист обрив по цялата тяло, включително по дланите и стъпалата. С появата на обрива значително се влошава общото състояние на болния. Температурата продължава около 10 дни, но при правилно антибиотично лечение спада до 3 - 4 дни. При нелекуваните случаи може да се стигне до тежко засягане на черния дроб, бъбреците, нервната система и поява на кръвоизливи. През последните години се наблюдава зачестяване на тежките форми. При своевременно и адекватно антибиотично лечение настъпва оздравяване и пълно възстановяване.
Кримска-конго хеморагична треска
Кримска-конго хеморагична треска е най-тежко протичащата, но за щастие най-рядко срещаната инфекциозна болест, пренасяна с кърлежи. Тя има сравнително ограничено разпространение. Среща се само в няколко области на страната - Шуменска, Великотърновска, Бургаска, Старозагорска, Сливенска, Пазарджишка, Хасковска и Кържалийска. Освен чрез ухапване от кърлеж заразяването може да стане и при допир с кръвта на болния по време на неговото изследване, обслужване или при медицинска манипулация. Кримската-конго хеморагична треска започва с грипоподобни оплаквания - висока температура с втрисане, главоболие, мускулни болки. Появяват се обилни кръвоизливи от кожата венците и вътрешните органи. Може да доведе до смъртен изход. Възстановяването е продължително. Лечението задължително се провежда в инфекциозно отделение. Професионално застрашените могат да се предпазят от заразяване, като профилактично се имунизират с ваксина.
Хеморагична треска с бъбречен синдром
Има природоогнищно разпространение с резервоар на инфекцията мишевидните гризачи. Възможни са различни пътища на разпространение: хранителен - замърсяване на храни и води от гризачи; въздушно-прахов и чрез кърлежи. Заболяването се характеризира с внезапно начало, повишена температура, хеморагична диатеза и остра бъбречна недостатъчност. Предпазнавето от това заболяване основно е чрез борба с гризачите, опазване на хранителните продукти и водата от замърсяване.
Кърлежов енцефалит
Остро заразно трансмисивно заболяване с природна огнищност и предимно поражение на нервната система. Основни източници и резервоари на заразата са гризачите и птиците и паразитиращите по тях кърлежи. Обикновено заболяването започва остро с температура до 39 - 40 градуса, главоболиe, зачервяване на конюнктивите и склерите, и менингиален синдром. Едновременно с това се развива и енцефалитен синдром с вяли парализи или парализи на шията и горни крайници. Профилактичните мерки са: унищожаване на кърлежите, предпазване на ухапване от кърлежи, дезакаризация на дмашните животни.
Ку-треска
Това е заболяване с природна огнищност. Основен резервоар на причинителя на Ку-треската са селскостопанските животни - главно крави, кози, овце. При тях инфекцията обикновено протича без клинична проява. по време на размножителния период на животните чрез родилните ципи и околоплодните води се отделят голям брой от причинителите на болестта. Човек се заразява при вдишване на пръски или прах, съдържащи причинителя или при консумиране на заразени продукти. Кърлежите поддържат природната огнищност. Скритият период е от 3 до 30 дни. Заболяването започва остро с висока температура, втрисане, отпадналост, силно главоболие и мускулни болки. При голяма част от заболелите се развива пневмония. В някои случаи след години заболяването може да хронифицира като засегне и сърцето. При своевременно и правилно антибиотично лечение настъпва оздравяване. За профилактиката и борбата с Ку-треската е важно млякото да се консумира само след термична обработка. Бременни, болни с вродени или придобити клапни увреждания и лица с подтиснат имунитет трябва да се изключат от дейности, свързани с възможен контакт с причинителя на Ку-треската.
Ухапването от кърлеж обикновено е безболезнено, затова често остава незабелязано.
Д-р Млъзева уточни, че кърлежът трябва да се отстрани бързо, но много внимателно. Най-добре е това да стане с пинсети. Леко запилият се кърлеж може лесно да се изтегли и с ръка, но задължително с ръкавица. Отстраняването трябва да стане чрез постепенно издърпване, без обаче да се върти и извива. Много широко разпространена практика е да се върти обратно на часовниковата стрелка, но това е абсолютно погрешно. Така кърлежът може да се скъса и част от устния му апарат да остане в кожата, което да наложи допълнително хирургическо отстраняване. Неправилно е и мазането на мястото на запития кърлеж с алкохол, терпентин или изгаряне с кибритена клечка. Това води до връщане на чревно съдържимо в устния апарат на кърлежа, което увеличава шансовете за предаване на евентуална зараза. По същия начин трябва да се отстраняват и кърлежите от домашните любимци. Понякога при изтеглянето кърлежът се скъсва и в кожата остава устния му апарат. Това увеличава шанса за предаване на инфекцията, затова останалата от кърлежа част трябва да се отстрани хирургически. При възможност сваления кърлеж се поставя в шишенце и се носи за изследване. В противен случай се унищожава чрез поставяне в спирт.
Много хора размачкват свалените кърлежи от животните, при което пръски от съдържимото попадат в очите и човек се разболява без да е ухапан.
Предпазване от ухапване от кърлежи:
- Избягване посещението на райони с гъста растителност и висока влажност поради благоприятните условия за развитие на кърлежите. За почивка в природата да се използват утъпканите и лишени от буйна растителност места.
- Да се носи подходящо затворено облекло - добре пристегнато около китките и глезените, в светъл цвят, с цел лесно откриване на полазилите кърлежи.
- Използване на репеленти за кожата и перметрин за дрехите. Едни от най-ефективните репеленти (отпъждащи вещества) са: бензилбензоат, ДЕТА, дибулфталат, диметилфталат. Те се нанасят по откритата кожа. Предпазният ефект на репелентите се увеличава до 8 - 15 дни, ако горните дрехи се импрегнират с тях или с комбинацията репелент плюс синтетичен пиретроид (перметрин). Накиснатите дрехи се оставят да изсъхнат и след 24 часа се обличат. Репелентите отблъскват кърлежите, а при контакт перметринът ги убива. Не се препоръчва нанасяне на перметрин директно върху кожата.
- Ежедневен оглед за впити кърлежи, с цел недопускане на продължителен престой върху тялото. Това е най-важният момент в неспецифичната профилактика на кърлежопреносимите заболявания. Особено внимание трябва да се обръща на "предпочитаните" от кърлежите места - окосмената част на главата (особено при деца), по корема, под мишниците, в слабините, в гънките зад коляното, под мамилите. Наложителен е и оглед на домашните кучета и носенето на противопаразитни каишки.
- Редовно почистване на падналите клони и гниещите листа, окосяване на тревата и ограничаване достъпът на животни в тревните площи на населените места.
Сред инфекциозните заболявания, предавани с кърлежи, най-голямо практическо значение у нас имат Лаймската борелиоза (Лаймската болест) и Марсилската треска. Кримската-Конго хеморагична треска е много тежко заболяване, но с ограничено разпространение. Кърлежите разпространяват и причинителя на Ку-треската, хеморагична треска с бъбречен синдром, кърлежов енцефалит.
Лаймска болест
Лаймската болест е една от най-разпространените предаване с кърлежи инфекции в България. Между 20% и 30% от възрастните иксодови кърлежи и 10% от нимфите им са заразени с причинителите на Лаймската болест. Клиничната картина може да имитира редица заболявания. Първият стадий започва след инкубационен период от 3 до 30 дни и се характеризира със зачервяване на кожата с диаметър повече от 5 см, обикновено на мястото на ухапване от кърлежа, което впоследствие бързо се разширява. Паралелно със зачервяването или самостоятелно могат да се изявят и други симптоми на началната Лаймска болест - увеличение на лимфните възли в областта на ухапването, отпадналост, температура, болки в мускулите и ставите, невралгия, главоболие. Симптомите могат да изчезнат и без лечение, но причинителят остава в организма и заболяването може да прогресира. Вторият стадий се развива месеци след инфектирането. В тази фаза пациентите често съобщават за умора, проблеми с концентрацията и световъртеж. Типични са кризите на изпотяване и епизодите със силно учестен пулс. Характеризира се с някоя от следните клинични прояви:
- неврологични - радикулит, менингит или възпаление на лицевия нерв;
- ставни - най-често възпаление на големите стави;
- засягане на сърцето - нарушения на сърдечния ритъм и възпаление;
- очни - конюнктивит, засягане на ретината;
- кожни - множествени червени петна по кожата.
Третият стадий са усложненията от нелекуваната Лаймска болест, години след заразяването. Клиничните му прояви са хронични възпаления на ставите, необратими кожни промени, атрофия на зрителния нерв, нарушения на паметта. Лечението на Лаймската болест се определя от стадия на болестта. Препоръчват се високи дози антибиотици и при нужда повтаряне на лечението, вместо твърде продължителна терапия. Особено важна е ранната диагностика и навреме приложеното адекватно лечение, които могат да предотвратят тежките изменения в засегнатите органи. Възможни са рецидиви месеци и години по-късно, предизвикани от останали в организма борелии.
Марсилска треска
Марсилската треска е другото най-разпространено заболяване, предавано чрез кърлежи. Заразяването става чрез ухапване от кучешки кърлеж и по-рядко при попадане на телесното съдържимо на кърлежа през конюктивата и при размачкването му с пръсти. Марсилската треска е разпространена предимно в Южна България и по Черноморието. На мястото на ухапването често се появява неболезнено уплътнение (тъмно петно), покрито с тъмна коричка, което в много от случаите остава незабелязано. След скрит период от 3 - 7 дни заболяването започва с висока температура, силно главоболие, мускулни ставни болки, отпадналост, гадене, повръщане и зачервяване на очите. След 3 - 4 дни се появява характерен едропетнист обрив по цялата тяло, включително по дланите и стъпалата. С появата на обрива значително се влошава общото състояние на болния. Температурата продължава около 10 дни, но при правилно антибиотично лечение спада до 3 - 4 дни. При нелекуваните случаи може да се стигне до тежко засягане на черния дроб, бъбреците, нервната система и поява на кръвоизливи. През последните години се наблюдава зачестяване на тежките форми. При своевременно и адекватно антибиотично лечение настъпва оздравяване и пълно възстановяване.
Кримска-конго хеморагична треска
Кримска-конго хеморагична треска е най-тежко протичащата, но за щастие най-рядко срещаната инфекциозна болест, пренасяна с кърлежи. Тя има сравнително ограничено разпространение. Среща се само в няколко области на страната - Шуменска, Великотърновска, Бургаска, Старозагорска, Сливенска, Пазарджишка, Хасковска и Кържалийска. Освен чрез ухапване от кърлеж заразяването може да стане и при допир с кръвта на болния по време на неговото изследване, обслужване или при медицинска манипулация. Кримската-конго хеморагична треска започва с грипоподобни оплаквания - висока температура с втрисане, главоболие, мускулни болки. Появяват се обилни кръвоизливи от кожата венците и вътрешните органи. Може да доведе до смъртен изход. Възстановяването е продължително. Лечението задължително се провежда в инфекциозно отделение. Професионално застрашените могат да се предпазят от заразяване, като профилактично се имунизират с ваксина.
Хеморагична треска с бъбречен синдром
Има природоогнищно разпространение с резервоар на инфекцията мишевидните гризачи. Възможни са различни пътища на разпространение: хранителен - замърсяване на храни и води от гризачи; въздушно-прахов и чрез кърлежи. Заболяването се характеризира с внезапно начало, повишена температура, хеморагична диатеза и остра бъбречна недостатъчност. Предпазнавето от това заболяване основно е чрез борба с гризачите, опазване на хранителните продукти и водата от замърсяване.
Кърлежов енцефалит
Остро заразно трансмисивно заболяване с природна огнищност и предимно поражение на нервната система. Основни източници и резервоари на заразата са гризачите и птиците и паразитиращите по тях кърлежи. Обикновено заболяването започва остро с температура до 39 - 40 градуса, главоболиe, зачервяване на конюнктивите и склерите, и менингиален синдром. Едновременно с това се развива и енцефалитен синдром с вяли парализи или парализи на шията и горни крайници. Профилактичните мерки са: унищожаване на кърлежите, предпазване на ухапване от кърлежи, дезакаризация на дмашните животни.
Ку-треска
Това е заболяване с природна огнищност. Основен резервоар на причинителя на Ку-треската са селскостопанските животни - главно крави, кози, овце. При тях инфекцията обикновено протича без клинична проява. по време на размножителния период на животните чрез родилните ципи и околоплодните води се отделят голям брой от причинителите на болестта. Човек се заразява при вдишване на пръски или прах, съдържащи причинителя или при консумиране на заразени продукти. Кърлежите поддържат природната огнищност. Скритият период е от 3 до 30 дни. Заболяването започва остро с висока температура, втрисане, отпадналост, силно главоболие и мускулни болки. При голяма част от заболелите се развива пневмония. В някои случаи след години заболяването може да хронифицира като засегне и сърцето. При своевременно и правилно антибиотично лечение настъпва оздравяване. За профилактиката и борбата с Ку-треската е важно млякото да се консумира само след термична обработка. Бременни, болни с вродени или придобити клапни увреждания и лица с подтиснат имунитет трябва да се изключат от дейности, свързани с възможен контакт с причинителя на Ку-треската.
