Искаме изработване на нова енергийната стратегия с прогноза до 2030 и до 2050 година искат от КНСБ, заяви във Велико Търново председателят на конфедерацията Пламен Димитров. Той подчерта,че Правителството трябва да е готово с тази задача до края на тази година.
„Искаме да видим ясна правителствена позиция за запазване на българския въгледобив, като една от основните съставки на енергийния микс на България и единствена, която му дава национална сигурност. От нас зависи колко въглища ще си изкопаем и как ще ги ползваме, така че да не замърсяваме“, заяви Пламен Димитров. Той посочи, че над 40% е произведената ел. енергия от въгледобива у нас , което прави България автономна в момента.
Според Димитров въпросът дали трябва да се строи АЕЦ „Белене“ или не е спорен. „Дали трябва да се строи „Белене” – не знам. Но не бива да се вади допълнителен ресурс от нашите данъкоплатци. Ако дойде инвеститор – добре дошъл”, допълни Димитров. От синдиката поискаха Правителството да изгради и индустриална стратегия. „Регионалните различия допълнително се усилват от липсата на единна стратегия на изграждане на нови предприятия. В Пловдив има 140 предприятия, в които работят 70 000 души. В други части на България няма нито едно предприятия, нито взаимосвързани предприятия, особено в Северна България. Няма дисбаланс. Липсва национална визия къде да бъдат насочвани инвеститорите, как това да е свързано с местните пазари и с местната образователна система. България ще председателства Европейския съвет през март догодина. Именно той трябва да приеме европейската стратегия за индустриално развитие, която се работи вече 4 година. Ще бъде парадоксално държавата, председателстваща Европейския съюз да няма стратегия за индустрията“, посочи Пламен Димитров. По думите му България трябва да се присъедини към европейския стълб на социалните права, който ще бъде приет на 17 ноември на срещата на Върха в Гьотеборг. „Всичките ни социално трудови права са в този стълб. В момента се договарят минималните стандарти. Това ще бъде нашият ориентир, за да може България да догонва тези минимални стандарти в следващите четири и повече години“, допълни председателят на КНСБ.
Според него 1700 лева е постижимата средна заплата, която може да се достигне до края на управленския мандат на кабинета Борисов 3. Той посочи, че е напълно възможно годишно доходите да се увеличават с между 100-150 лева. Пламен Димитров допълни, че с близо 50% е нараснал брутният вътрешен продукт през последните тринадесет години, а заплатите с около 5-6%. Разликата, която се получава е основната причина за миграцията в и извън страната, подчерта Димитров. Той посочи, че положителното в управленските програми е увеличението на учителските възнаграждения с 15% от 1 септември тази година.
„Ние искаме да видим както ще стане и със заплатите на заетите в здравеопазването, държавните институции, културните институти и ще настояваме за тях поне със 100 лева нарастване на доходите още от 2018 година”, каза Димитров и допълни, че има разработен пакет от изменения в седем закона и в Кодекса на труда, които КНСБ предлага.
