Наследник на Шишмановата корона е бил близо до обединение на християнска Европа още през ХV век, твърди преподавателят по история и география в Професионална гимназия по туризъм „Д- р Васил Берон" Евгени Коев. Наскоро учителите от великотърновската гимназия се завърнаха от участие в международен проект във Флоренция, Италия. Там Коев е посетил гроба на почти непознатия дори и за някой специалисти Вселенски патриарх Йосиф ІІ, след което е събрал допълнителни, неизвестни до момента данни за него.
Този световен, средновековен, духовен водач е роден в столицата на второто българско царство- Търново към 1365 г. Със сигурност произхожда от царската фамилия и най- вероятно е син на последния цар на Търновското царство- Иван Шишман, смята Коев. Още като юноша, бъдещият патриарх, след постригването му за монах и първоначалното му обучение, е изпратен в Света гора на полуостров Атон. Поради знатния си род и проявени качества през 1393 год., още ненавършил 30 години, той е ръкоположен за митрополит на град Ефес в Мала Азия. През 1416 год. е избран за Вселенски патриарх в столицата на Византийската империя - Константинопол.
Заема патриаршеската катедра в продължение на над 45 години. Патриарх Йосиф ІІ, заедно с византийския император Йоан VІІІ Палеолог, води източната делегация, числяща около 800 души, на един от съдбоносните вселенски събори, този в градовете Ферара и Флоренция през 1438-1439 год. Българинът е ръководител и главен представител на източните църкви в преговорите с папата за обединението и единство на всички християни. Основни помощници и довереници на патриарха са неговите ученици, българите Игнатий- Митрополит Търновски, Дамян - Митрополит на Молдова, Исидор - Митрополит на Москва, а от 1439 г. папски кардинал и патриарх на Константинопол. Изключителният авторитет пред представителите както на източните, така и на западните християнски водачи е засвидетелствано още на провеждания събор, на който вероятно Патриарх Йосиф е признат за „Вселенски", Икуменически, патриарх, както гласи надписа на надгробната му плоча, изработена от флорентински майстор и запазена във Флоренция..
Патриарх Йосиф ІІ умира на 10 юни 1439 год. във Флоренция преди подписването на унията между източните и западната църква, което обрича на неуспех дълго подготвяното и почти постигнато християнско единство. Част от догматическите принципи, които отстоява патриарха пред участниците в събора са пренебрегнати и това е вероятно една от основните причини за несъстоялото се така желано обединение. Патриарх Йосиф ІІ е погребан в северозападната част, в капела „Руцелай" /православния, източния параклис/, на църквата "Санта Мария Новела" в същия град. Запазена е надгробната му плоча, изписана на латински и старогръцки, над която е изобразен в цял ръст, изключително реалистично, с типичните си одежди, на фона на пурпурно, извезано със „златна" украса наметало, придържано отстрани от два ангела облечени като православни дякони.
Образът на патриарх Йосиф ІІ е пресъздаден и в параклиса в двореца, днес музей, "Медичи Рикарди" в град Флоренция. Почти изцяло украсата на семейния параклис пресъздава внушителната процесия от времето на Флорентинския събор, в която изпъкват три фигури, тези на владетеля на Флоренция и домакин на вселенския събор - Лоренцо Медичи, , на византийския император Йоан VІІІ Палеолог и пред тях , фигурата на патриарх Йосиф със своята свита, възседнал бял кон и водещ цялото шествие, разказа още Евгени Коев.
Образът на вселенския патриарх е пресъздаден и на централната, флорентинската врата на базиликата „Свети Петър" във Ватикана. На южното крило на бронзовата врата той е изобразен в две сцени- прав, заедно с византийския император и православни духовници. В дясната сцена е пред римския папа, прав, гологлав, с твърд и непреклонен вид, пред него е коленичил императора, обърнат към седналия на престола си папа Евгений ІV.
Патриарх Йосиф ІІ е един от най-големите християнски водачи в историята на християнския свят. Определено той може да бъде наречен „обединител" на средновековните християни, въпреки че това му делото в самия залез на неговия живот се оказва нетрайно, малко след смъртта му отхвърлено, непостигнато е и до днес. Определено „обединителят на християнска Европа" е най-видният българин, живял в началото на ХV век. Незаслужено игнориран и потънал в забрава, представян в днешна Италия като „гръцки" патриарх, а в родният му, старопрестолен Търновград известен едва на единици историци.
Неоправдано и срамно е такъв велик българин да тъне в забрава и да бъде потулван от съвременото общество. Крайно време е този велик християнски водач от световна величина, да намери своето съвременно обществено признание поне в родния си град , днешно Велико Търново, а впоследствие и в цяла България.
Недопустимо е, десетките българи посещаващи ежеседмично Флоренция да нямат представа, че в този град могат да се поклонят пред един от нашите велики предци, а при посещенията на официални български делегации в техните програми да не фигурира преклонение пред гроба на „Обединителя" на Европа от ХV в Вселенският патриарх Йосиф ІІ.
Популяризирането на личността на патриарх Йосиф ІІ и афиширане на неговото дело и произход, връзката му с династията на Шишмановци би допринесло и за привличане на интереса на много хора към Велико Търново с неговото минало и култура, коментира Евгени Коев.
