Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди Великден. В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - на възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Според средновековни ръкописи, Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
На този ден се прави и обичаят Лазаруване.
Лазаруването е младежки обичай, който се изпълнява през първата половина на пролетта. Освен със своите характерни игри и песни той е обаятелен и с искреността на моминските копнежи и надежди, с дълбочината и силата на техния оптимизъм и с трепетите на годениците в очакване на женитбата.
Лазарките са млади момичета, достигнали пълнолетие, готови да се замомуват, момите желаещи да лазаруват и всички "згоденци" от селото. С навършването на 17-18 години момичетата могат да стават лазарки, а с това и с права да се обличат и държат като моми. Традицията в случая е толкова силна, че се смята за неестествена, неморална проява, ако някое младо момиче започне да се люби преди да е лазарувало. По силата на тази традиция, когато порасне момичето родителите се чувстват длъжни да осигурят участието му в обичая.Това се смята за семеен и родов нравствен дълг и непременно трябва да се изпълни. Така се утвърждава доброто име на семейството и рода.
Наред с момите за празника се приготвят и момиченцата, които се гласят да бъдат "лазарчета". Те разучават усилено лазарски песни, тропливи лазарски хора. Търсят кошнички за яйцата, с които ще бъдат дарявани. Обикалят на групички от по няколко роднински и съседски деца и си избират буенец - най-малкото момиченце. То е облечено като другите лазарчета, в съвременни празнични дрехи. Украсено е като тях, само че с повече труфила по главата. На колана отляво си забожда селски пешкир. "Буенчето" носи плетена кошничка за яйцата, с които ги даряват. Когато групичката влиза в двора, то запява, а щом влезе в къщата заиграва. колкото деца има в къщата, толкова песни се изпяват и хора заиграват.
Според средновековни ръкописи, Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
На този ден се прави и обичаят Лазаруване.
Лазаруването е младежки обичай, който се изпълнява през първата половина на пролетта. Освен със своите характерни игри и песни той е обаятелен и с искреността на моминските копнежи и надежди, с дълбочината и силата на техния оптимизъм и с трепетите на годениците в очакване на женитбата.
Лазарките са млади момичета, достигнали пълнолетие, готови да се замомуват, момите желаещи да лазаруват и всички "згоденци" от селото. С навършването на 17-18 години момичетата могат да стават лазарки, а с това и с права да се обличат и държат като моми. Традицията в случая е толкова силна, че се смята за неестествена, неморална проява, ако някое младо момиче започне да се люби преди да е лазарувало. По силата на тази традиция, когато порасне момичето родителите се чувстват длъжни да осигурят участието му в обичая.Това се смята за семеен и родов нравствен дълг и непременно трябва да се изпълни. Така се утвърждава доброто име на семейството и рода.
Наред с момите за празника се приготвят и момиченцата, които се гласят да бъдат "лазарчета". Те разучават усилено лазарски песни, тропливи лазарски хора. Търсят кошнички за яйцата, с които ще бъдат дарявани. Обикалят на групички от по няколко роднински и съседски деца и си избират буенец - най-малкото момиченце. То е облечено като другите лазарчета, в съвременни празнични дрехи. Украсено е като тях, само че с повече труфила по главата. На колана отляво си забожда селски пешкир. "Буенчето" носи плетена кошничка за яйцата, с които ги даряват. Когато групичката влиза в двора, то запява, а щом влезе в къщата заиграва. колкото деца има в къщата, толкова песни се изпяват и хора заиграват.
