Бележим рекорден добив на пшеница в историята на страната. Това каза във Велико Търново министърът на земеделието и храните. Десислава Танева отбеляза кои са болезнените точки в българското селско стопанство. Тя изтъкна, че периодът в момента е най-тежък за земеделския сектор, предвид ниската цена на зърното.
„Зърнените суровини са на рекордно ниски нива, но трябва да знаем, че по отношение на възможностите за производство тази година сме с рекорден добив на пшеница в цялата история. Ако цените бяха други, щяхме да имаме много добър приход. Почти в цялото животновъдтство имаме ръст, с изключение на млечните говеда, където имаме намаление. Това е нормално, защото не са под селекционен контрол. Ние трябва да мотивираме производителите да отглеждат животни, които са под селекционен конрол. Във всички плодове и зеленчуци имаме също ръст”, обясни Танева.
Биволовъдството в област Велико Търново бележи най-висок ръст в сектора живодновъдство, сподели министърът на земеделието и храните. Тя обясни, че относителният дял на земеделския сектор и брутната добавена стойност на областта е малко над 8 процента.
„Което е значително по-висок процент от националния показател, който е 5,3. Секторът има важно значение за развитието на област Велико Търново. При трайните насаждения най-голям ръст имат лозовите масиви, орехите и лешниците. Всички останали категории също има ръст”, обясни министър Танева. Тя е във Велико Търново, за изложението „Подкрепи българското”, което има за цел да опази и съхранявани традиционното българско производство. По думите на министър Танева всеки диалог, който е проведен със селскостопанските производители и потребителите в рамките на кампанията, е ефективен. Според нея по този начин министерството получава оценка за провежданите политики до момента и в същото време получава нови предложения.
„Доволна съм, че част от промените в различни инструментариуми за подкрепа на земеделската общост дойде като предложение от самата нея. Това на практика за нас е втора кампания. Сега е разширена и ние можем да се похвалим с ръст в много на брой показатели, искахме да стигнем и до потребителите. Мога да отбележа, че интересът на потребителите към фермерските пазари наистина е огромен. Готвим и допълнителни мерки за подкрепа на местните производители в тази насока по отношение на това как такива пазари да станат регулярни. За Велико Търново това би било прекрасно”, обясни Танева. Тя допълни, че организацията на подобни базари трябва да става или от местните власти, или от сдруженията на фермерите.
Относно млечния сектор Десислава Танева сподели, че България не дава средства за намаляване на производството. Тя допълни, че инструментът, който в момента се прилага е на ЕК. Фермерите, които желаят доброволно да намалят своите производства ще получат 14 евро цента на литър мляко. Също така в прилагането на този инструмент са отделени 150 милиона евро и всяка молба се одобрява от Европа, а в МЗХ се подават само документи.
„След отпадане на квотие старите страни-членки драстично увеличиха производството на мляко. Те се бяха готвили за този момент, знаейки, че няма да има санкции. Това допълнително дестабилизира пазара. България не може сама да излезе от такава ценова криза. Затова тази регулация е необходима за Европа”, обясни Десислава Танева.
България дава 5,8 милиона евро от общия европейски пакет за подкрепа на фермите и той ще бъде разпределен. В края на септември МЗХ ще представи на бранша своите предложения за схемите за подкрепа. А условията за разпределение излязоха на 11-ти септември. Инструментите трябва да подкрепят дребните фермери и тези, които спазват екологичните изисквания. Към този пакет ще бъдат предоставени и национални средства, обясни Десислава Танева.
