Студенти и докторанти от новоучредения клуб „Старопрестолни етнолози” към ВТУ показаха на деца и ученици как се правят сурвакници и какви са българските традиции, свързани с този празник. Импровизираната работилница бе отворена за няколко часа днес в голямата шатра на коледния базар в парк “Марно поле”. Ателието бе изпълнено с детски глъч, коледни песни и много настроение. Младите възпитаници на университета помогнаха на малчуганите да украсят по традиционен начин дрянови сурвакници и обясниха символиката на този интересен обреден предмет. За най-малките болярчета членовете на клуба бяха подготвили игри, викторини и изненади, а така също лакомства.
Сурвакницата по традиция се прави от дряново клонче, но може и от глог, разказа Илия Вълев, докторант по етнология във ВТУ. Тъй като дрянът е най-здравото и яко дърво, и цъфти най-рано през годината, той символизира здраве, жизненост и вечна младост, които си пожелават хората в началото на всяка Нова година. По стара българска традиция сурвакницата се украсява само с естествени материали, част от поминъка на българина. Върху дряновата пръчка се окичват пуканки, бобчета и сушени плодове – символ на плодородие и обилност през годината. Слагат се още чесън и люти чушки, за да отблъскват лошите сили.
Червените вълнени конци или бяла естествена вълна, навързани по клонките, също отблъскват злите сили, обяснява младият етнолог. В сурвакарските наричания най-често присъстват пожелания за здраве, щастие и благоденствие в дома. Те се изричат под формата на стихчета в рима. Едно време сурвакарчетата са били само момчета на възраст от 5 до 11 години, уточнява Илия Вълев. Наш обичай, свързан с Новата година, е и ладуването. Това пък е момински обичай, при който във вид на песни младите момичета гадаели за предстояща женитба, допълва етнологът.
Чуйте го в звуковия файл.
Клуб „Старопрестолни етнолози” към ВТУ е учреден в края на ноември с цел да подпомага студенти и докторанти в тяхното обучение по етнология. В него членуват около 20 души, но клубът е отворен и за фолклористи, културни антрополози, студенти и докторанти по културен туризъм и всички, които имат афинитет към културата, традициите и обичаите на българите. Председател на клуба е докторантът по етнология Десислава Рангелова.
