Ангел Червенков е един от бившите футболисти на „Етър" получили сребърна значка на БФС за приноса си към великотърновския футбол. Шампионът с „виолетовите" от 1991 г. получи отличието си в началото на януари, тъй като през декември не можа да присъства на тържеството. Тогава настоящият треньор на „Литекс" бе на курс в Англия. Червенков е роден на 10 юни 1964 г. в Болярово. Започва кариерата си на футболист в „Тунджа" (Ямбол). След това играе в „Армеец" и ЦСКА (София). От 1987 до 1994 г. е свързан с футбола в региона. Първите два сезона е част от горнооряховското „Локо", от което преминава в „Етър", с който печели златни и бронзови медали и играе за Купата на европейските шампиони, бележейки гол срещу „Кайзерслаутерн". Сред по-известните отбори, в които е работил като треньор са ЦСКА, „Черно море", „Каунас" (Литва) и шотландския „Хартс". От септември е начело на „Литекс", в който помощник му е Велин Кефалов.
Г-н Червенков, какво те доведе в „Етър" през лятото на 1989 г.?
Амбицията да постигна нещо повече във футбола. Тогава бях футболист на "Локомотив" (Горна Оряховица), тогава също в "А" група. В "Етър" ме покани Георги Василев. Заяви ми, че иска да постигне нещо значимо, което много ми допадна, защото винаги търся максимума. Успяхме за кратко време да се обединим в общата идея. Бяхме селектирани добри футболисти, изградихме колектив и успяхме да се преборим с т. нар. "грандове", за да станем шампиони.
В кой момент си повярвахте, че можете да спечелите титлата?
През пролетният полусезон, когато трябваше да бъдем много убедителни и постоянни в игрите си. Важно беше да поддържаме високо ниво. Напрежението беше голямо, но успяха да ни мотивират и да се справим убедително. Аз съм много горд с титлата си с "Етър", защото не всеки ден у нас се случва провинциален отбор да стане шампион.
Използваш ли нещо от наученото от Георги Василев в треньорската си кариера?
Разбира се. Аз много го уважавам като специалист. Много от методите му бяха проверени от световния и европейския футбол, допадаше ни начина, по който ги прилагахме у нас. Той изискваше от всеки да бъде максимално полезен. Освен това спазването на дисциплината от играчите е важно за всеки сериозен клуб.
Възможно ли е сегашните футболисти на „Литекс" да бъдат наказани примерно да бягат пред автобуса?
Не съм привърженик на подобни щуротии. В "Литекс" има железен ред и дисциплина. Има си вътрешен правилник и всяко отклонение води до точно определени наказания. Всеки футболист си преценява дали да го нарушава. Освен това конкуренцията е голяма и ако някой го прави, си е за негова сметка.
Кои са най-ценните ти победи?
Много са, но най-сладки са тези срещу "Левски" с екипа на ЦСКА, когато се решаваше шампионската титла. После с "Етър" пак успяхме няколко пъти да победим грандовете, това бяха незабравими мигове. Те ни донесоха титлата. Приятни мигове имах и като футболист на "Локо" и "Монтана". И като треньор най-много ценя успехите срещу силните.
Какъв тип треньор си?
Всеки човек си има начин на поведение и общуване. Трудно ми е да оценя себе си, но се радвам, че нещата засега се получават и изискванията ни се приемат много добре от играчите.
През септември когато пое "Литекс", очаквал ли си да сте първи след есенния полусезон?
Искахме да наложим нашия стил на игра, който да се хареса на зрителите и ръководителите. Направихме доста корекции, след като анализирахме досегашното представяне, и засега нещата се получават. Мога да кажа за себе си, че ако няма търсене на максимални стойности в работата, просто не ми е интересно. Няма смисъл да се захващам. Второто място не ме устройва в каквато и да е форма, независимо дали ще е във футбола, или извън него. Това винаги е било водещо за мен в избора ми на клубове. Същото изисквам и от хората, с които работя.
Защо покани Велин Кефалов в щаба си?
С Велин Кефалов сме приятели, имаме еднакви разбирания за работата си, които са доказани във времето. Знаех, че мога да разчитам да един много подготвен в материята човек. Изключително съм доволен, че е част от сегашния ми екип. С „Литекс" гоним максимума, не просто да стане шампион, а да е подготовен за европейската сцена.
Сещаш ли се за първата ви среща?
Кефалов беше привлечен от "Розова долина". Направи ми впечатление с желанието си за работа, защото се сблъска с един вече подреден отбор на "Етър", и то шампион. Приехме го добре, адаптацията му бе бърза, защото имаше огромна амбиция да се докаже.
Във Велико Търново Гриша Ганчев е доста коментирано име. Едно време бе част от Управителния съвет на „Етър". Запалянковците още съжаляват, че тогавашната управа на града не му даде възможност да инвестира тук, срещу реална подкрепа на футбола. Как се работи с него?
Много лесно, защото е създал условия за работа и е поставил ясни правила пред всеки един. Той е бивш спортист и познава материята отвътре. Винаги търси максимума и поканата му към мен беше голямо признание.
Очакванията ти за пролетния полусезон?
Максимални. Няма как да е другояче, ще се опитаме по всякакъв начин да задържим тази позиция. Знаем, че това ще е изключително трудно, като сме наясно с амбициите на другите отбори. Очакваме и подмолни камъни, подготвени сме за начина, по който ще подходят нашите противници. За нас е важно всеки футболист да се представя добре и да се развива, за да се подобри нашата игра. За да бъдем готови за европейската сцена, защото там е важно не само да присъстваш, а и да бъдеш някакъв фактор. Това е моята цел да направя отбор за европейската сцена.
Може ли да се направи паралел между работата в шотландските клубове и тези у нас?
Аз се стремя да вкарам европейския модел на работа, който го има при тях. Да го приложа в Ловеч, където има условия. Много неща, които съм правил в Шотландия, ги правя и сега, но искам да ги развиваме още повече.
А можеш ли да внушиш на своите футболисти, характерната за шотландците борбеност и непримиримост?
Важното е да го разберат и поискат самите футболисти. Ако един играч не е достатъчно мотивиран да бъде постоянен и да търси максимална изява, става трудно. Всеки трябва да дава максимума от себе си и да е доволен от свършеното на терена.
Кое е по-важно за теб. Значката на БФС или фактът, че във Велико Търново не те забравят и оценяват приноса ти за шампионската титла?
За мен е голямо признание, явно съм допринесъл с нещо за великотърновския футбол. За мен тук никога не е било чуждо място. Редовно идвам и винаги се връщаме с приятелите назад към онези години, когато успяхме да направим „Етър" шампион...
