В момента за съдиите, прокурорите и следователите действат три различни проекта, които не са обвързани взаимно и се разминават. И ако например магистрат е бил в компания с лица, с които не е редно, това не може да се обвърже с конкретни текстове в трите кодекса. Едва няколко на година са дисциплинарните производства за нарушение на етичните правила, като констатацията присъства и в доклада на Европейската комисия за България за миналата година.
Експертите отбелязват, че у нас все още се приемат за нормални действия, които в други европейски страни са изключени. Като примери се посочват практиките магистрати да контактуват със всякакви лица и да ходатайстват пред колеги по преписки и дела на свои колеги.
Етичните норми са част от професионалните атестации в съдебната система, но оценяването им е формално. Заради липсата на обективна база и източници, които да подават информация за поведението на магистратите – те винаги получават максималния брой от 10 точки. На практика не е възможно всички да са толкова етични, признават от Висшия съдебен съвет.
Неговите членове ще разгледат на изнесеното си заседание във Варна проекта на комисията “Борба с корупцията и професионална етика“ за изработването на нов единен кодекс за цялата съдебна система. При подготвянето на документа са използвани стандартите на 14 европейски страни. Едно от предложенията е създаването на етични комисии в окръжните структури на органите на съдебната власт. Те ще поемат сигналите и да изразяват становище при атестирането на магистратите.
