Липсата на робота и жилище, както и отказът на обществото да ги приеме, след като са излежали присъдата си – това са най-честите оплаквания на лишените от свобода.
Дори се стига до случаи, в които пуснати на свобода правят следващо престъпление, за да се върнат обратно в затвора, разказа пред Дарик Илия Кафалийски – председател на Наблюдателната комисия към Общинския съвет.
Макар че не е рядкост затворници да се оплакват от лошите битови условия в затвора и дори да съдят страната ни, проблемът на лишените от свобода е по-скоро извън него, коментира той.
В предишни години в затвора във Варна е имало и над 1000 лишени от свобода. В момента наказанието си в него изтърпяват 625 души, около 400 от които са в закрития тип, а останалите - в открития. Един храноден на затворник е около 3,60 лв. Условията, в които живеят те биха могли да са по-добри, но това не е причина да се стига до липса на правосъдие, посочи Кафалийски, визирайки отказа на немските власти да предадат на българското правосъдие обвиняеми заради лошите условия в затвора.
Разпределенията на затворниците в килиите са така направени, че да се създават максимално поносими условия за живот, увери той. Разговори се водят постоянно за финансиране и подобряване на средата във варненския затвор. Проблем в системата е и липсата на кадри. Като надзиратели работят по-малко от 20 души.
От няколко години във Варненския затвор работи интернет зала. Лишените от свобода с по-леки присъди, които искат да учат, имат възможност да го правят в затворническото училище. Като цяло обаче интересът към образователните часове не е голям, показват наблюденията на Кафалийски.
