Съветският посланик се обявява против разкриването на италианско посолство във Варна. Окръжният комитет на БКП във Варна плаща заплатата и ремонтира апартамента на гръцки комунист, на когото е възложена „специална работа” да контактува със свои сънародници моряци. Това са част от тайните, излезли наяве от секретните документи на Политбюро на ЦК на БКП, които бяха качени в интернет.
На свое заседание през месец февруари 1955 г. Политбюро решава да откаже на Италия да възстанови своето консулство във Варна. То е функционирало от 1889 г. до 1948 г., когато е закрито, след като консулът Чезаре Тареша се замесва в шпионски скандал, обявен е за персона нон грата и е принуден да напусне страната ни. Искането на Рим е определено като „нецелесъобразно” от присъстващите на заседанието, сред които са тогавашният премиер Вълко Червенков и наследниците му на поста Антон Югов и Тодор Живков. От доклада на вътрешния министър пред ръководството на партията става ясно, че въпросът е съгласуван със съветския посланик Приходов. Той бил на мнение, че „не е желателно откриването на консулство”. Отказът предполага, че италианците ще поискат закриване на нашето дипломатическо представителство в Милано, за което на няколко пъти намеквали. То обаче не било от такова значение, че да се настоява за запазването му. В него работели само служители на МВР, „натоварени със специални задачи”, докладва министърът.
Няколко години по-рано Политбюро решава да бъде закрити и югославските търговски представителства във Варна и в Русе. Това става през 1949 г., когато Сталин и Тито са в конфликт. На същото заседание са приети и други мерки - укрепване българо-югославската граница, наблюдение над чиновниците от югославското посолство в София; пропагандата срещу "титовщината", разпускане на Българо-югославския комитет и концентрация на югославските политемигранти в Добруджа.
По договореност между БКП и Гръцката комунистическа партия във Варна и Бургас се създават групи от политически емигранти за специална работа сред моряците от гръцките кораби, разкрива секретен документ от месец май 1971 г. Издръжката и осигуряването на жилища за чуждестранните другари е за сметка на окръжните комитети в двата морски града. Те трябва да отпуснат общо 3000 лв. за обзавеждане на два апартамента. Определената заплата на Пандели Сврингас, който е позициониран във Варна, но отговаря и за двете пристанища, е 250 лв. По това време средната работна заплата в България е точно два пъти по малка.
От първите години след 9 септември има запазено писмо на Околийския синдикален съвет във Варна, който иска разрешение от ЦК на БПК за именуването на нов кинотеатър на живия по това време Георги Димитров. „Околийският синдикален дом моли бюрото на ЦК на БРП(к) да се съгласи този културен дом да носи името на нашия учител и вожд на българския народ др. Георги Димитров”, пишат варненските синдикалистите през 1947 г.
За преименуване на Фестивалния и конгресен център във Варна и на Националния дворец на културата в София настоява Тодор Живков през 1988 г. Дотогава и двата комплекса носят името на починалата му дъщеря Людмила Живкова.
„Другари, доколкото си спомням, съображението дворецът да се нарече на името на Людмила Живкова беше, че голям наш обект трябва да носи нейното име. Тогава се прецени, че такъв обект е току-що построеният дворец на културата. Имаше се предвид и това, че самата идея за неговото построяване беше на Людмила Живкова. Считам, че сега, в духа на нашите нови постановки и виждания, ние трябва да отменим това решение. Наименованието Национален дворец на културата е достатъчно и дава напълно изчерпателна представа както за съдържанието, така и за функциите на този уникален център на нашата национална култура. Подобни са съображенията за Фестивалния комплекс във Варна. Ето защо не е нужно те да бъдат свързвани с името на една личност”, мотивира се Живков.
