В 135-годишната кметска история на Варна има период, в който варненци не са имали възможност пряко да избират своя кмет. През годините на социализъм градоначалниците всъщност не са били наричани кметове, а председатели на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. Назначавани и уволнявани от Партията, те са били длъжни да се съобразяват с решенията, „спускани отгоре".
Въпреки това съграждането и развитието на Варна през годините между 1944 и 1989 е било в сърцата и умовете на много достойни мъже. Не може да се отрече, че точно в този период са се появили много от днешните символи на града - Аспаруховият мост, Дворецът на културата и спорта, Фестивалният и конгресен център, Делфинариумът и др. Изградени са били голяма част от обществените сгради, тръгнало е строителството на панелните комплекси. По това време са се наливали основите и на курортите „Дружба" и „Златни пясъци".
Двама от кметовете пък могат да се похвалят, че са били начело на Варна и Сталин. Всъщност става въпрос за един и същ град, тъй като почти 7 години след 1949 г. Варна носи името на съветския политик от грузински произход. Нито те, нито останалите варненски градоначалници от годините на соца могат да се похвалят, че в днешна Варна има улица, кръстена на тяхно име.
Репортаж за варненските кметове от времето, когато републиката беше народна, ще откриете в аудио зоната.
