Традиционният празник „Пали кош“, който е уникален за региона на Североизточна България, ще се проведе в Читалището на село Приселци от 18:00 часа. Програмата включва тържествен концерт на самодейците към Читалището, конкурс за най-добра кукерска маска и палене на огромна огнена клада на открита сцена край селото.
Вече 30 години народният празник “Вземане на прошка“ се провежда в село Приселци. Той придобива популярност под названието “Пали кош”. Организатори са Кметството в с. Приселци и Народно читалище “Просвета 1927 ”.
Сирни Заговезни е нещо повече от църковен празник за християните. С него се обозначава границата между зимата и пролетта.
Много от ритуалите и обичаите, съпътстващи празника, са с езически характер. Характерни са големите кукерски шествия, палене и прескачане на огньове. Малки и големи си правят специални костюми и маски и обикалят улиците и къщите. Ритуалът се нарича кукеруване, а участниците — кукери. Колко майсторско изкуство, красота и изящност са вложени в изработването на традиционните кукерски маски, с които се представят пред гостите Приселските кукери. С тези маски те гонят злите духове и злото от домашното огнище, вещаят добри дни и здраве за всички.
На този празник в село Приселци се провежда конкурс за кукерска маска. В него участват само момчета, облечени с интересни, ръчно изработени кукерски маски. За всички участници има осигурени награди. Не по-малко интересен е обичаят “Хамкане”, който също се отбелязва на този ден в село Приселци.
Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. Най-малките членове на фамилията се нареждат в кръг, седнали на пода. Баба им завързва парче халва, късче сирене или варено яйце на дълъг червен вълнен конец. Другият край на конеца тя окачва на гредата на тавана или на хурката си.
След това разклаща халвата сред седящите деца, които държат ръцете си зад гърба. Всяко от децата се стреми да захапе люлеещото се лакомство направо с уста, което превръща обреда в шумна и забавна игра. После бабата запалва конеца и по начина, по който той гори, тя гадае дали годината ще е плодородна.