Пернишкото земетресение не било тест за издръжливостта на сградите
Пернишкото земетресение не било тест за издръжливостта на сградите / снимка: Sofia Photo Agency, Надя Коцева

Земетресението в Перник не е показател за издръжливостта на сградите в района и в София. Това коментира във Варна заместник-директорът на Геофизичния институт на БАН проф. Димчо Солаков, според когото адекватното строителство е най-добрата превенция срещу трусовете. Институтът и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са разработили новата карта за сеизмично райониране, която предстои да влезе в сила. В нея нормите за устойчивост са повишени в някои райони. Най-опасните от тях са в Югозападна и в Централна България, край София, Горна Оряховица, Чирпан и Каварна. Най-безопасните се намират в Северозападна и в Източна България.

Огнищата, които представляват потенциална опасност за Варна, са Вранча и Шабленското. За второто според Солаков няма опасност да се активизира в близко бъдеще, тъй като трусовете през 2009 г. и 2011 г., чийто магнитуд беше между 4 и 5 по скалата на Рихтер, са освободили напрежението между земните пластове.

В момента в България има 14 сеизмологични станции, чийто брой според проф. Солаков е недостатъчен, тъй като плътността им не отговаря на световните стандарти. За сравнение техният брой в Румъния е около 200. Нови 7 станции ще бъдат разкрити по европейски проект, в който страната ни участва заедно със северната ни съседка. Неговата цел е да направи оценка на сеизмичния потенциал в региона и да създаде система за ранно оповестяване. След реализацията й при активизиране на огнището във Вранча например ще можем да получим предупреждение около половин минута преди вълната да достигне до наша територия.

Проф. Солаков се оплака, че заради недобре изградената мрежа от станции в първия час след труса в Перник на 22 май било трудно да се получи информация за случващото се в района. Заради заетите телефонни линии от института не могли да се свържат с дежурните служители на „Гражданска защита” и в местната община. 

Земетресенията не могат да се предсказват, а да се прогнозират. И това важи за мястото и силата им, но не за времето, когато ще се случат, добави още доц. Орлин Димитров от Института по океанология към БАН.

В България след няколко години няма да има сеизмолози, след като аз и още няколко мои колеги се пенсионираме, смята Солаков. Причината за това била ниското заплащане – млад учен се назначавал със заплата под 300 лв., а възнагражденията на професорите били около 900 лв.

Последвайте ни

Варна