Спектакълът, който предизвика скандал още преди да бъде видян, все пак се случи във Варна, макар и не на мястото, което беше обявено първоначално. Три дни след като Иво Димчев игра в Галерия „Графит”, отзивите от представлението продължават да се появяват. Част от тях получихме в Дарик по електронна поща, останалите събрахме от социалните мрежи и от други източници. Тъй като следим ситуацията от самото начало, пък и в голяма степен провокирахме реакцията на варненското общество, се чувстваме длъжни да публикуваме и отзивите от спектакъла, накарал хиляди хора да коментират, да се възмущават, да възхваляват… Мненията са и положителни, и отрицателни. Но всички, които представяме, са на хора, гледали представлението, с което фестивалът Vertigo беше закрит.
Ден след представлението самият Иво Димчев написа във Фейсбук следното:
I-cure във Варна мина. Мина хубаво. Много хубаво. След като свърши, се затворих в тоалетната и плаках. Не, всъщност ревах, с широко отворена уста, но тихо. За да не ме чуе никой. Само скимтене. Не от лошо.....а поради някакво адски болезнено щастие. Това е един вид особено щастие, коeто усещам само когато съм супер изтощен. Емоционално. Странно защо съм изтощен емоционално, след като по-принцип имам изключително технологичен подход към играенето и сцената. Както и да е, неведоми са пътищата на една перформативна душица. Но пък знам защо съм щастлив. Защото нечовешкото усилие да артикулирам на сцената едни адски важни неща, които знам, че ако не артикулирам правилно, биха били разбрани много погрешно, си е струвало. А в последните 20 минути от I-cure разбрах със сигурност, че публиката във Варна разбира. Всичко. И то на всички нужни нива. И когато осъзнавам, че това е българска публика, това ме прави адски щастлив. И тогава болката от току що случилото се разскъсване добива смисъл. И цената, която плащам, престава да има значение. И много други неща също...
Биляна Рубинова, фондация Крео Култура:
Vertigo e компактен, съвременен фестивал на световно ниво, с брилянтен и отрезвяващ завършек в лицето на Иво Димчев и спектакълът ICure.
Кръстина Манолова:
... Стоплете къщата, свалете дрехите, застанете пред най-дружелюбното огледало и попитайте лицето, което ви гледа отсреща, има ли свободата, силата и волята да покаже как изглежда и какво прави тялото, което вижда, но не под юргана, а под прожекторите на световната сцена и то не за миг, а за час и половина.
Е, Иво Димчев не само има куража, свободата, волята и силата да прави това, но и таланта да превръща тялото си и функциите му в съвършени инструменти на театъра, на живота на човешката душа и на любовта в безусловната й проява: саможертвата.
Васил Даскалов, фондация Крео Култура:
Фестивалът Vertigо сякаш завари неподготвена онази част от варненската публика, затънала в прекалено повърхностното теоретизиране в полето на ценностите.
Дано вторият опит за цензура в град Варна за последната година да не се превърне в неприятна тенденция
Искра Иванова, хореограф:
Vertigo festival се доказа с качество! За Варна, това е първата сериозна крачка и опит за разбиране на съвременен танц и пърформанс, надявам се да не е и последната! Успех!
Дора Дончева, галерия „Буларт”:
Спектакълът бе на изключително професионално ниво. Животът бе показан такъв, какъвто е, без пудра, с радостта от малките неща, с епикурейството, с болката на дните, с нищетата, с катарзиса, с вярата, с ужаса, с красотата, с човешкото. Призивът на автора бе хуманен и алтруистичен. За любов - към всичко... при всякакви обстоятелства, на всяка цена, за да продължим да бъдем Човеци. Благодаря ти, Иво!
Мая Донева, неформална група „Розови очила”:
Знаеш ли кой е Иво Димчев? Иво Димчев е този, който тази вечер ме разтърси из основи. Разсмя ме, разрева ме, замисли сме, натъжи ме, накара ме да пиша в 2 посред нощ в блога си. Нека почнем отначало. Иво Димчев е от онези артисти, който правят пърформанси, разбираш ли. От тези дето имат претенциозността да се шматкат голи по сцената - я да си резнат ухо, я да си изпилят зъб пред публика, да викнат нещо на староеврейски, после да ти покажат зелен кръг и да кажат, че ако не си разбрал изкуството им, значи си някакъв рядко тъп тип.
Аз с горе-долу такива очаквания отидох да гледам ICure днес. След като бях изчела статии във варненските медии как съм щяла да бъда шокирана, отвратена, развратена, хомосексуализирана едва ли не, от това супер ужасяващо представление, в което даже има сцена, в която един мъж ( о, не!!!) щял да имитира орална любов на друг мъж с перука (о, не, не!!!!!). By the way представлението е за хора навършили 18 :)
Тази вечер изживях ICure по най-неочакваният дори за мен самата начин.
Бях във всяка една секунда на сцената, под перуката, в телевизора, в лампите и в публиката. И о чудо- не бях шокирана, отвратена, развратена и хомосексуализирана!
...
Аз тази вечер видях вдъхновение, умора от това, че не можем да спасим света и желание да го поправим и изцелим. Не видях свирки, не видях травестити, не видях аморалността и простащината, които част от медиите се опитаха да ме убедят,че ще видя. И си мисля, само за едно нещо- аз видях това, което съм тази вечер. Вие, които сте видели мръсотия и гнус от Icure се запитайте защо.
Виктория Атанасова, студент:
Комуникативното изкуство - качество извън представите за (на) нормалното.
Различна гледна точка отвъд установените норми.
Опит за противостоене на статуквото.
Преболедуване на драматургическите максими.
Разчупване на творческите етикети.
Демаркиране на статуквото, нова идея в абстрактната плът на художественото.
Интуитивна неконвенционална естетическа перспектива.
Авангардна рефлексия.
Протест срещу интелектуалния конформизъм.....или накратко:
I CURE
Тихомир Божанов, ПР експерт:
Определено Димчев е въздействащ, провокиращ и не съм сигурен, че гей сцената (една стотна от спектакъла) бе най-голямата провокация за вечерта. Такива имаше няколко. Най-важното, според мен - тези провокации не бяха самоцелни, а част от общата му идея. Час и 15 минути минаха неусетно. И всичко това за 8 лв... Абе дори и да не си му фен - трябва да се види.
Християн Бакалов - танцьор, хореограф и танцов педагог:
Фестивали с подобен фокус са повече от обичайни във всеки европейски град…
Обективно погледнато още с първото си издание фестивалът е ангажирал най-качествените продукции, създадени от български артисти и е спечелил доверието на авторите. Този факт говори за добър културен капацитет, както и за високо ниво на събитието като цяло.
Относно представлението на Иво Димчев, отвъд личните потребности и вкус, реалността е една - артист на световно ниво е представил продукция на световно ниво.
Намирам ситуацията, чието развитие внимателно следя, за изключително притеснителна и най-искрено се надявам организаторите на фестивала, както и подкрепилите ги институции, да защитят твърдо позицията си в подкрепа на творческата свобода, необходимостта на от алтернатива и най-вече правото на избор на публиката си.
Надежда Георгиева, vlastta.com:
…
По едно време започна да говори как понякога гледал порно и как свирката била едно страхотно усещане не само за този, на когото я правят или този, който го прави, но и за тези, които гледат. Той определи сексуалната енергия, като божествена енергия, дори лечителска енергия, с която човек може да лекува както себе си, така и другите.
Каза, че сега ние ще имаме възможността да усетим това и да наблюдаваме.
Извика един мъж при него на сцената, нарече го „моя приятел Майкъл”.
Майкъл беше само по боксерки, а Иво се съблече чисто гол, седна на стола и започнаха да имитират орален секс. По време на сцената Иво говореше и крещеше на различни езици – немски, японски, италиански и др.
След това двамата легнаха на пода и имитираха секс.
Това продължи около 3 минути, след което другият мъж напусна сцената.
Станислава Кирилова, театровед и театрален критик на свободна практика:
Изкуството е обречено на фалш и безхаберие, когато основна негова цел е да се съобразява с така наречените „обществени нагласи”.
Валентин Йорданов, регионален мениджър на търговска фирма:
Стандартният театър е далечен на потребностите ми и посетих „ICure" защото ми бе предложена алтернатива - рядък шанс за жител на град Варна.
За качествата на представлението няма да говоря, не съм специалист, но мога да кажа само, че ми хареса и не ме потресе или скандализира.
Скандализиран и потресен бях обаче от факта, че група хора се наемат да защитават уж моите морал и ценности без да ги познават, да ми дават предписания за правилно и грешно да заклеймяват и оценяват, без да имат реална представа за какво всъщност говорят.
За мен най-стряскащо е, че в 21 -век, се поставя под въпрос правото ми на избор сам да решавам какво мога или не мога да гледам.
Вероника Михайлова, художник:
Искам да изкажа благодарност към организаторите и участниците на фестивала Vertigo. За това, че запълниха една съществена празнота в културния живот на Варна. Щастлива съм, че станах част от фестивала, на който имах възможност да гледам автори от европейски мащаб (Иво Димчев) наравно с млади и талантливи артисти (Мирослава Захова). Благодаря им, че внесоха емоция в някак привидно потъналия в лека нега град.
Представлението ICure не ме шокира, за разочарование на медиите, които анонсираха събитието крайно неадекватно. Напротив забавлявах се, смях се и се затрогвах от това, че бях част от един богат и искрен чужд вътрешен свят.
Вярвам (защото го видях с очите си), че публиката съпреживя и оцени пърформанса добре. Всички присъстващи аплодираха на крака г-н Димчев, който се завръща на сцената три пъти.
И накрая мнението на Джия Курлас, танцов критик на Ню Йорк Таймс, публикувано на 21 септември тази година:
Когато хореограф като Иво Димчев предлага пърформанс, показващ и анонсиращ изцеление, няма ка да не изпиташ чувство на подозрение. В хубавия смисъл на думата. Този български артист, базиран в Брюксел, има убедителна разрушителна жилка.
* Заглавието е перифраза на мнението на театралния критик Станислава Кирилова
