Мястото, където преди 40 години бе открито най-старото обработено злато в света, да стане туристически обект. Идеята е да се покаже как са изглеждали древните гробове с находките в тях. Предложението е от години и се лансира от Сдружение "Култура и туризъм на българския североизток". Според Димитър Дичев, председател на сдружението, един милион туристи годишно биха могли да посещават обекта.
В целия свят най-доброто решение е паметниците да бъдат показвани колкото се може по-близо до тяхното местонамиране. Атракцията „Златен Варненски некропол" обаче бе под въпрос, след като стана ясно, че по-голямата част от терена, където е открито 62-вековното злато, е попаднал в частни ръце. Въпреки че районът е обявен за паметник на културата и в него инвестиционни интереси не могат да се реализират.
Преди 3 седмици областният управител Данчо Симеонов изненадващо обяви, че частният имот, в който е открито най-старото златно съкровище в света, отново е държавна собственост. Държавата е успяла да си върне терена и предстои издаването на акт за публична държавна собственост. Добрата новина вдъхна нов живот на идеята за превръщането на некропола в основна туристическа атракция в региона.
Идеята не е от вчера, като първи я лансира Иван Иванов - археологът, който ръководи първите разкопки на древните гробове. Още през 1989 г. той предлага некрополът първоначално да бъде превърнат в парк, а впоследствие - в музей. Стига се дори до решение на Общинския съвет, припомня д-р Владимир Славчев, ръководител на екипа, който изследва находките днес. По една или друга причина обаче плановете за бъдещата атракция са замразени.
Праисторическите некрополи са изключително сложни обекти от гледна точка на експониране. Представляват едни ями в земята и колкото да са богати гробовете вътре, няма нещо монументално, което да впечатлява като тракийските гробници и крепостните стени, обяснява д-р Славчев. Според археолога, индустриалното стоителство в района през годините напълно е компрометирало ландшафта и панорамата. Напълно заличени са и връзките с езерото и Франгенското плато.
„Ако имаше достъп поне до някакви природни забележителности, идеята би била много добре реализуема. На този етап да караме туристи под едни жици и застроени наоколо заводски халета не изглежда много перспективна", смята д-р Владимир Славчев.
Мястото, където преди 40 години багеристът Райчо Маринов се натъкна на древните гробове, днес продължава да е тайна дори за обикновените варненци. В момента в района няма дори табела, която да напомня за уникалното откритие. Парцелът е обграден с ръждясала бодлива тел, а теренът е обрасъл с трева.
