Костадин Костадинов
92862
Костадин Костадинов
Ако раздутите социални помощи у нас се пренасочат към пенсиите, те ще скочат с 50 процента без нито стотинка повече субсидия от държавата. Това мнение изрази пред Дарик Варна Костадин Костадинов – общински съветник и кандидат за депутат от варненската листа на партия „Възраждане“. Според него държавата би трябвало да се намеси при регулирането на заплащането на труда в България. Заради по-добрите условия София изсмуква работната ръка от останалите региони. От друга страна пък хората търсят още по-добра реализация и напускат страната. Ако не се сложи край на тези процеси, до няколко години България ще рухне, твърди Костадинов. Ето какво още каза той пред Дарик за шансовете на „Възраждане“ на изборите, за патриотичните формации, за Веселин Марешки и за състоянието на Варна:
Г-н Костадинов, защо искате да смените мястото си на общински съветник с депутатска банка?
Защото проблемите на страната се решават в София и защото България е република, в която нещата се решават в парламента. Моделът на управление на държавата не е кой знае колко по-различен от този на управление на Варна. Оказва се, че независимо от мнението на избирателите и голяма част от общинските съветници, както е във Варна да кажем, нещата не се случват така, както на нас ни се иска и така, а както се иска на няколко олигарха, които командват. А тъй като България продължава с тоталното си падение и деградация на държавността, на икономиката, на обществото, на абсолютно всички структури, които ни правят държава, единственото, което ни остава е да се опитаме да преборим тези тенденции. Иначе след 10 години няма да ни има на картата.
„Възраждане“ се явява самостоятелно на избори. Как преценявате шансовете си?
Шансовете ги преценяват избирателите. За наша изненада, във всички анкети, в които сме включени, това са интернет анкети в медии, ние имаме резултати, които са изключително добри, даже бих казал изненадващи за нас – на първо, второ или трето място. Което показва една много проста тенденция. В България хората, които са будни и искат да променят нещо към по-добро, се опитват всячески да намерят алтернатива. Не казвам, че ние сме най-добрите и най-великите, но казвам, че хората се оглеждат отчаяно и са склонни да се хванат в отчаянието си, в търсенето на надежда, за всеки момент, който им се вижда различен от всичко останало. Хората, които влизат често в интернет, са такива, които трудно могат да бъдат заблудени с обещания. Хора, които преди да ги чуят, виждат какво са направили тези, които ги казват. Гледат делата, а не думите и точно поради тази причина са видели в нас нещо различно. Смятам, че бихме могли да постигнем резултат, който да промени политическите пластове и ще даде началото на истинска революция в страната. Управляващите доведоха хората до оскотяване и затова голяма част от тях са лесни за манипулиране. От мен за лош материал и дума няма да чуете. Всеки един българин е важен и ценен, просто ние намаляваме. Ако така продължават нещата, след 8 години поколението на 18-годишните, което ще влезе в своите граждански права, по-голямата му част няма да говори български. Затова ние смятаме, че няма време. И свободните хора ще ни дадат шанс. Защото ние не се продаваме, не се предаваме, не се пречупваме. Това през годините се е видяло.
Защо не се коалирате? Патриотични фракции се обединиха и бяха част от властта.
Това, че в България има политически сили, които се наричат патриотични, въобще не ги прави патриотични. Те могат да се наричат и космонавтски. Друг е въпросът дали наистина са такива. Ако помните, Ахмед Доган има изказвания, в които твърди, че е най-големият български националист. Какво ще стане, ако утре Лютви Местан направи партия, която се казва БРЦК и каже – ние сме наследници на една 150-годишна революционна организация и сме истинските български патриоти? Това прави ли го патриот? Патриотизмът се доказва в дела, не в думи. Делата на така наречените патриотични партии в България за последните две години и половина бяха видими за всички. Те подкрепяха управлението на ГЕРБ. Отделно от това бяха в коалиционни отношения с една от най-изявените протурски, ердоганистки партии в България – тази на Корман Исмаилов, Касим Дал и сега вече Орхан Исмаилов. В кабинета на Бойко Борисов имаше зам.-министър от партията на Касим Дал – Орхан Исмаилов, който сега е коалиционен председател на ДОСТ, и негов колега – зам.-министър на отбраната от партията на Красимир Каракачанов – Димитър Кюмюрджиев, и техните кабинети бяха един до друг. Две години и половина в мир, любов и сговор. Ако това наричате патриотизъм, ние го наричаме национално предателство.
Сега върви едно наддаване кой каква пенсия и заплата е готов да предложи. Вие ще се включите ли в това състезание?
Пенсиите у нас са ниски, защото пенсионният модел у нас е изчерпан заради демографската катастрофа. Единственият начин размерът им да се повиши е да се преразгледа социалната политика. В България всяка година има дотации от държавата в посока към социалната сфера и то за социални помощи, които са от порядъка на повече от 3 милиарда лева. Същевременно за пенсии се дават между 6 и 7 милиарда лева, от които половината се плащат от нас като работещи, с нашите осигуровки. И тъй като тези пари са недостатъчни, остатъкът идва от държавния бюджет. И пак парите не стигат. Не защото има толкова много пенсионери, просто много се краде. Само, ако преразгледаме раздутите социални помощи, и тези 3 милиарда бъдат пренасочени към пенсиите, без да се даде една стотинка допълнително, пенсиите скачат с 50 процента. Що се отнася за заплатите, работа на държавата е да се намеси в това да има по-високи стандарти при определянето на заплащането на труда в България, защото трудът не се заплаща еднакво и равномерно. Ако държавата не може да накара работодателите да плащат нормални заплати, то може да ги стимулира с допълнителни данъчни облекчения. Разходите в различните градове са еднакви, а приходите са различни. Това води до убиване на отделните региони, до изтичане на работна ръка, на мозъци към столицата. Така тя изсмуква жизнените сили на останалата част от регионите на България. От своя страна пък хората от столицата бягат към чужбина. В един момент, когато отслабнем демографски, някой друг ще се настани на нашето място и тези процеси вече се случват. Виждаме ги с политиката на ДОСТ, с настаняването на нелегални емигранти, да не говорим за фаворизирането на циганите и процесите на циганизация, които продължават необезпокоявани и стимулирани от държавата вече повече от четвърт век. Ако на тези процеси не се сложи край, те ще сложат край на нашата държава.
Кой е най-големият Ви политически опонент? Във Варна Веселин Марешки взе над 60 хиляди гласа на президентските избори.
Аз не искам да коментирам фигури, които съдя. Смятам, че този човек трябва да лежи в затвора, затова съм му завел дело, а и не само аз, и още варненци – за рекет, за изнудване, за побой. Ако в България имаше правосъдие, този човек отдавна трябваше да е в затвора. По делото се изказаха много свидетели, една част от които свързани с престъпния свят. От СРС-тата се чу, че те са имали контакти с него. Вместо да е в затвора, този човек се яви на президентските избори. Сега се явява на парламентарни, иска да спасява и той страната, пази Боже. Аз не мога да съдя хората, които гласуват за него. Най-големият ни политически опонент е невярата и апатията на самите българи. Непрекъснато се опитват да ни убедят, че от нас нищо не зависи, че няма смисъл да се гласува. Ако няколко милиона души си го помислят това нещо, действително така ще стане. Накрая ще гласуват циганите, купените електорати, зависимите хора, уплашените. Ако на нас повярват няколкостотин хиляди души и влезем в парламента, нещата ще станат различни. Ако не, България си остава същата. На много хора казвам – искате децата ви да отидат в чужбина, искате България да продължи да умира, искате градовете ни да приличат на кенефи? Добре, гласувайте за БСП, за ГЕРБ, за така наречения Патриотичен фронт, за Марешки, за когото искате. Ако искате нещо различно, рискувайте, гласувайте за нас. Или за някой, когото не сте виждали до момента. Ако един ден стане необратимото и България рухне, аз имам деца и ако те ме питат и дори ме обвиняват, аз ще мога да кажа – видяхме, мъчихме се, борихме се, но ни биха. Не сме седели вкъщи апатично пред телевизора.
Какви хора има в листите на „Възраждане“?
Това са хора с биография. Всеки един от тях зависи само от собствените си ръце, мозък и професия. При нас няма хора, които се издържат професионално с политика. Всеки от нас има професия, която упражнява. Всичко, което правим, дори и кампанията, го правим в свободното си време. По-голямата част от тях са млади хора средно на възраст между 30 и 35 години.
Като общински съветник, какъвто все още сте, как оценявате развитието на Варна?
Сега ще ви дам един пример. Аз доскоро работих като директор на музея в Добрич. Бях принуден да напусна по политически причини. Още като излезе учебникът по Родинознание бях привикан да ми се обяснява как не трябва да се дава гласност на това, което съм направил, защото министър Кунева не е много доволна. Тъй като работех в Добрич, имах поглед към Варна от почивните дни и времето след 6 – 7 часа вечерта и градът изглежда различно, когато не се работи. Но когато започнахме да търсим ново помещение за „Възраждане“ и тръгнахме да обикаляме по улиците, останах изумен колко свободни пространства има в централната част на града. Страшно много свободни офис пространства. А Варна е третият по големина град. Варна западна. Варна е мръсен град, от който все повече лъха отчаяние. Варна намалява като население. Аз и моите съмишленици от „Възраждане“ правихме едно аматьорско проучване сред завършващите в Английската гимназия и Икономическия университет. Оказа се, че 90 процента от завършващите абитуриенти и 80 на сто от абсолвентите напускат страната. И това е Варна. А представете си как е в Попово например.
Кажете три неща, които Ви харесват във Варна
Морето, Морската градина – каквото е останало от нея, и хората на Варна.
Г-н Костадинов, защо искате да смените мястото си на общински съветник с депутатска банка?
Защото проблемите на страната се решават в София и защото България е република, в която нещата се решават в парламента. Моделът на управление на държавата не е кой знае колко по-различен от този на управление на Варна. Оказва се, че независимо от мнението на избирателите и голяма част от общинските съветници, както е във Варна да кажем, нещата не се случват така, както на нас ни се иска и така, а както се иска на няколко олигарха, които командват. А тъй като България продължава с тоталното си падение и деградация на държавността, на икономиката, на обществото, на абсолютно всички структури, които ни правят държава, единственото, което ни остава е да се опитаме да преборим тези тенденции. Иначе след 10 години няма да ни има на картата.
„Възраждане“ се явява самостоятелно на избори. Как преценявате шансовете си?
Шансовете ги преценяват избирателите. За наша изненада, във всички анкети, в които сме включени, това са интернет анкети в медии, ние имаме резултати, които са изключително добри, даже бих казал изненадващи за нас – на първо, второ или трето място. Което показва една много проста тенденция. В България хората, които са будни и искат да променят нещо към по-добро, се опитват всячески да намерят алтернатива. Не казвам, че ние сме най-добрите и най-великите, но казвам, че хората се оглеждат отчаяно и са склонни да се хванат в отчаянието си, в търсенето на надежда, за всеки момент, който им се вижда различен от всичко останало. Хората, които влизат често в интернет, са такива, които трудно могат да бъдат заблудени с обещания. Хора, които преди да ги чуят, виждат какво са направили тези, които ги казват. Гледат делата, а не думите и точно поради тази причина са видели в нас нещо различно. Смятам, че бихме могли да постигнем резултат, който да промени политическите пластове и ще даде началото на истинска революция в страната. Управляващите доведоха хората до оскотяване и затова голяма част от тях са лесни за манипулиране. От мен за лош материал и дума няма да чуете. Всеки един българин е важен и ценен, просто ние намаляваме. Ако така продължават нещата, след 8 години поколението на 18-годишните, което ще влезе в своите граждански права, по-голямата му част няма да говори български. Затова ние смятаме, че няма време. И свободните хора ще ни дадат шанс. Защото ние не се продаваме, не се предаваме, не се пречупваме. Това през годините се е видяло.
Защо не се коалирате? Патриотични фракции се обединиха и бяха част от властта.
Това, че в България има политически сили, които се наричат патриотични, въобще не ги прави патриотични. Те могат да се наричат и космонавтски. Друг е въпросът дали наистина са такива. Ако помните, Ахмед Доган има изказвания, в които твърди, че е най-големият български националист. Какво ще стане, ако утре Лютви Местан направи партия, която се казва БРЦК и каже – ние сме наследници на една 150-годишна революционна организация и сме истинските български патриоти? Това прави ли го патриот? Патриотизмът се доказва в дела, не в думи. Делата на така наречените патриотични партии в България за последните две години и половина бяха видими за всички. Те подкрепяха управлението на ГЕРБ. Отделно от това бяха в коалиционни отношения с една от най-изявените протурски, ердоганистки партии в България – тази на Корман Исмаилов, Касим Дал и сега вече Орхан Исмаилов. В кабинета на Бойко Борисов имаше зам.-министър от партията на Касим Дал – Орхан Исмаилов, който сега е коалиционен председател на ДОСТ, и негов колега – зам.-министър на отбраната от партията на Красимир Каракачанов – Димитър Кюмюрджиев, и техните кабинети бяха един до друг. Две години и половина в мир, любов и сговор. Ако това наричате патриотизъм, ние го наричаме национално предателство.
Сега върви едно наддаване кой каква пенсия и заплата е готов да предложи. Вие ще се включите ли в това състезание?
Пенсиите у нас са ниски, защото пенсионният модел у нас е изчерпан заради демографската катастрофа. Единственият начин размерът им да се повиши е да се преразгледа социалната политика. В България всяка година има дотации от държавата в посока към социалната сфера и то за социални помощи, които са от порядъка на повече от 3 милиарда лева. Същевременно за пенсии се дават между 6 и 7 милиарда лева, от които половината се плащат от нас като работещи, с нашите осигуровки. И тъй като тези пари са недостатъчни, остатъкът идва от държавния бюджет. И пак парите не стигат. Не защото има толкова много пенсионери, просто много се краде. Само, ако преразгледаме раздутите социални помощи, и тези 3 милиарда бъдат пренасочени към пенсиите, без да се даде една стотинка допълнително, пенсиите скачат с 50 процента. Що се отнася за заплатите, работа на държавата е да се намеси в това да има по-високи стандарти при определянето на заплащането на труда в България, защото трудът не се заплаща еднакво и равномерно. Ако държавата не може да накара работодателите да плащат нормални заплати, то може да ги стимулира с допълнителни данъчни облекчения. Разходите в различните градове са еднакви, а приходите са различни. Това води до убиване на отделните региони, до изтичане на работна ръка, на мозъци към столицата. Така тя изсмуква жизнените сили на останалата част от регионите на България. От своя страна пък хората от столицата бягат към чужбина. В един момент, когато отслабнем демографски, някой друг ще се настани на нашето място и тези процеси вече се случват. Виждаме ги с политиката на ДОСТ, с настаняването на нелегални емигранти, да не говорим за фаворизирането на циганите и процесите на циганизация, които продължават необезпокоявани и стимулирани от държавата вече повече от четвърт век. Ако на тези процеси не се сложи край, те ще сложат край на нашата държава.
Кой е най-големият Ви политически опонент? Във Варна Веселин Марешки взе над 60 хиляди гласа на президентските избори.
Аз не искам да коментирам фигури, които съдя. Смятам, че този човек трябва да лежи в затвора, затова съм му завел дело, а и не само аз, и още варненци – за рекет, за изнудване, за побой. Ако в България имаше правосъдие, този човек отдавна трябваше да е в затвора. По делото се изказаха много свидетели, една част от които свързани с престъпния свят. От СРС-тата се чу, че те са имали контакти с него. Вместо да е в затвора, този човек се яви на президентските избори. Сега се явява на парламентарни, иска да спасява и той страната, пази Боже. Аз не мога да съдя хората, които гласуват за него. Най-големият ни политически опонент е невярата и апатията на самите българи. Непрекъснато се опитват да ни убедят, че от нас нищо не зависи, че няма смисъл да се гласува. Ако няколко милиона души си го помислят това нещо, действително така ще стане. Накрая ще гласуват циганите, купените електорати, зависимите хора, уплашените. Ако на нас повярват няколкостотин хиляди души и влезем в парламента, нещата ще станат различни. Ако не, България си остава същата. На много хора казвам – искате децата ви да отидат в чужбина, искате България да продължи да умира, искате градовете ни да приличат на кенефи? Добре, гласувайте за БСП, за ГЕРБ, за така наречения Патриотичен фронт, за Марешки, за когото искате. Ако искате нещо различно, рискувайте, гласувайте за нас. Или за някой, когото не сте виждали до момента. Ако един ден стане необратимото и България рухне, аз имам деца и ако те ме питат и дори ме обвиняват, аз ще мога да кажа – видяхме, мъчихме се, борихме се, но ни биха. Не сме седели вкъщи апатично пред телевизора.
Какви хора има в листите на „Възраждане“?
Това са хора с биография. Всеки един от тях зависи само от собствените си ръце, мозък и професия. При нас няма хора, които се издържат професионално с политика. Всеки от нас има професия, която упражнява. Всичко, което правим, дори и кампанията, го правим в свободното си време. По-голямата част от тях са млади хора средно на възраст между 30 и 35 години.
Като общински съветник, какъвто все още сте, как оценявате развитието на Варна?
Сега ще ви дам един пример. Аз доскоро работих като директор на музея в Добрич. Бях принуден да напусна по политически причини. Още като излезе учебникът по Родинознание бях привикан да ми се обяснява как не трябва да се дава гласност на това, което съм направил, защото министър Кунева не е много доволна. Тъй като работех в Добрич, имах поглед към Варна от почивните дни и времето след 6 – 7 часа вечерта и градът изглежда различно, когато не се работи. Но когато започнахме да търсим ново помещение за „Възраждане“ и тръгнахме да обикаляме по улиците, останах изумен колко свободни пространства има в централната част на града. Страшно много свободни офис пространства. А Варна е третият по големина град. Варна западна. Варна е мръсен град, от който все повече лъха отчаяние. Варна намалява като население. Аз и моите съмишленици от „Възраждане“ правихме едно аматьорско проучване сред завършващите в Английската гимназия и Икономическия университет. Оказа се, че 90 процента от завършващите абитуриенти и 80 на сто от абсолвентите напускат страната. И това е Варна. А представете си как е в Попово например.
Кажете три неща, които Ви харесват във Варна
Морето, Морската градина – каквото е останало от нея, и хората на Варна.
