Борбата за престола на Българската православна църква започна и както изглежда, ще бъде много оспорвана. Само няколко дни след смъртта на патриарх Максим сред владиците се появи напрежение, което бе свързано с избора на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил за временен патриарх. Според пловдивския митрополит Николай дядо Кирил е избран за наместник-председател в разрез с устава на църквата. Варненският владика пък отсече, че изборът му е напълно легитимен.
Негово високо преосвещенство казва, че няма амбиции да става църковен предстоятел. Същевременно не крие, че няма да се откаже, ако кандидатурата му бъде издигната. „Самият аз не бих си я издигнал. Имам хубава епархия – Варна, слънце, прекрасна природа. Ако обаче ми я издигнат, нямам право да казвам „не”, споделя дядо Кирил в интервю за в-к „Монитор”.
А какво мислят част от варненци за избора на митрополита за наместник-председател на Българската православна църка, можете да чуете в прикачения звуков файл.
Ако съвсем хипотетично приемем, че митрополит Кирил бъде избран за патриарх, въпросът, който изниква, е – какво предстои във Варненската епархия?
Според устава на Българската православна църква, когато овдовее или се оваканти една епархия, Светият Синод назначава епархийски митрополит за наместник. Временният ръководител провежда избор за митрополит и управлява епархията, докато новоизбраният встъпи в длъжност.
Митрополит може да стане само духовник с епископски чин. Кандидатът за този чин трябва да бъде клирик от черното духовенство и да е живял в манастир поне три години. Друго изискване е да има висше православно богословско образование и да е прослужил в клира най-малко 10 години. Кандидатът трябва да е да е навършил 35 години и да не е по-възрастен от 70 години. Сред изискванията е „да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и точно спазване на установения от Църквата ред, със здрав разум, добродетелен и благочестив живот”.
Преди избора на нов митрополит Светият синод съставя листа на кандидатите. Наместникът уведомява кандидатите, които живеят в епархията, че са вписани в листата и са длъжни да напуснат пределите й до деня на избора.
Гласуването е тайно с бюлетина, като изборът се извършва чрез заграждане на две от имената. За избрани се обявяват двамата кандидати, получили гласовете на повече от половината от присъстващите избиратели.
Всеки участник в избора има право да подаде жалба, свързана с избора, в тридневен срок от датата на провеждането му. Светият Синод се произнася с мотивирано решение в тридневен срок от получаването на жалбата. Той може да потвърди избора или да го касира. Решението на Светия Синод е окончателно.
Следващата стъпка е между двамата кандидати да бъде избран новият митрополит на епархията. Той трябва да получи повече от половината от гласовете. Новоизбраният епархийски митрополит встъпва в правата си в деня, в който Светият Синод му съобщи, че е канонически избран.
Според Устава на БПЦ постът на митрополита е пожизнен. Преместване на митрополит от една епархия в друга е забранено. Когато митрополит по собствено желание и по причини, допустими от църковните канони, бъде освободен от длъжност, той носи титлата „бивш”. Светият Синод му осигурява условия за живот, отговарящи на висотата на предишното му служение.
