Антоновден е
Антоновден е / Sofia Photo Agency, архив

Православната църква почита  паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден.

Антоний Велики е роден около 251 г. сл. Хр., в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва часове.

На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, като е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Празнуват Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Дона, Тончо, Тонко, Тони, Тоня.

Последвайте ни

Варна