За вкусната любов по Рачешки
За вкусната любов по Рачешки / Деляна Бобева

Тя никога не е представяла живота си точно по този начин. Но винаги е била борбена, въпреки „Рачешката си природа", следвайки принципа за „ две напред, две назад, но никога встрани". Приема отстъпчивостта като знак за мъдрост преди да продължиш с поредния си голям скок. За своите симпатични години е успяла да роди три деца, двама сина и една дъщеря, да се омъжи щастливо, да опита от меда и жилото на живота и там някъде на раздела между младостта и зрелостта, когато човек трябва с пълни шепи да гребе от живота- да й се наложи да поема семейното кормило.
Благодарение на смесената си кръв- врящ коктейл от бесарабски българи и украинци, е създала своя рецепта за оцеляване в кризи - твърдост, любов и всеотдайност. Без тези неща нищо не се получава, колкото и даровит да си, споделя жената, която от близо два месеца вае най- вкусните сладки, козунаци, рула, и всевъзможни бисквитки в симпатично бистро в центъра на Казанлък. Там, където някога е обичал да отсяда с приятели Чудомир, за да нищи поредните си „ Нашенци" и останали в историята колоритни образи на казанлъчани.
Елена Блажева. Жената, която заслужи тези редове със своите невероятни и непонятни за мнозина упорство, трудолюбие, изобретателност , творчество и душа в нещата,благодарение и на които оживя един от старите и забравени стари символи на Казанлък- истинската сладкарница. Там където можеш да опиташ нещо вкусно, приготвено на място , при това с любов.
Всичко това можеше и да е банално, ако Елена беше професионален сладкар, а не химик. Ако беше традиционна домакиня, свикнала цял живот да прекара зад печката , с децата и черпака. Вместо това за родената в Бесарабската част на Украйна - полубългарка, полуукраинка, животът е нещо прекрасно, приключение, което следва да се изживее с гордост и достойнство. И много любов.
За уменията си да сътворява сладки изкушения „вината" носи нейната майка, която работи като готвач цели 43 години.
Пораснах с мама край кухнята и гледах, попивах всичко, което вършеше тя, разказва Елена, и признава, че първото си истинско ядене самата тя сготвила едва в десети клас. От вкусотиите на майка й обаче научава и най- важното: че нито едно ястие или сладкиш не се получава, ако в тях няма душа и любов.
Затова Елена всичко приготвя така: от изпитаните и проверени украински рецепти за козунаци и кифли, които прави в сладкарницата, през всевъзможните рула и сладкиши, ореховки и соленки, кексчета и пайове, реването и тулумбички до личните й изобретения -като крема „ Чудомир". Обичам експериментите, като има кой да ми уйдисва на акъл, чудеса правя, признава с елегантно чувство за самоирония и ведър хумор лъчезарната Елена.
Определя себе си като творческа и немирна душа, която винаги търси и иска повече и държи да остави свой отпечатък в нещата: затова когато във фабрикат й отеснява ,започва частен бизнес- отваря малко кафене. Но след години упорство я застига съдбата на повечето, казва Елена- „ данни имам, пари нямам". И е принудена да търси препитание извън страната. На плещите й остават три деца- бъдещи студенти. Две от тях са сред най- талантливите ни и многообещаващи танцови двойки - близнаците Полина и Георги Блажеви. Междувременно успява да ушие също с талант и любов балната рокля на дъщеря си , която преди две години получава и най- престижната титла за красота в Казанлък- Царица Роза. Докато „консумира" майчината гордост Елена е гурбетчийка в Черна гора, където изкарва хляба си като готвач на строителен обект.
Прекарва няколко години в странство, известно време и в родния си край, където се зарежда, както признава тя.
Тук се връща заради ненавреме сполетяло я семейно нещастие. И както често в живота се случва, когато се затвори една врата, отнякъде се отваря поне малък прозорец.
Намира работа още в първия ден, в който се записва в редиците на безработните. Благодарение на шанса и доверието, гласувани й от млад казанлъшки предприемач- Стефан Кемалов. Твърди, че в трудности човек преоткрива хората около себе си.
Сега ежедневието й е пълно- с работа и прекрасни емоции. Щастлива е , защото споделя делника си с млади и енергични хора, с клиенти, които не са свидливи на благодарности за вкусните неща, родени изпод ръцете й.
В малката кухня тя е шефът и работникът, и готвачът, и миячът. Всичко. И въпреки това й остава време да държи под око хубавиците от персонала, за да не прекалят с калориите, скрити от самата нея в поредицата сладки изкушения.
В малкото свободно време, което и остава, предпочита да пътува. Дели любовта към децата с тази към морето,планината и спорта. Откровено признава, че не е домошар.
Животът й я научил да не прави големи и далечни планове, защото може и да се объркат. Радва се на всеки миг, подарен й в делника. И тайно  се надява един ден да е бодра баба на поне шестима внука.

Последвайте ни

Стара Загора