На 24 март, в навечерието на големия християнски празник Благовещение, от 19 часа на сцената на Държавна опера-Стара Загора, ще видите двата блестящи едноактни спектакъла на балетната трупа на Държавна опера-Стара Загора – „Ромео и Жулиета“ и „Полет към светлината“ !
Историята на Ромео и Жулиета е разказвана и пресъздавана, обичана и търсена, преоткривана и преповтаряна във времето. И като че ли всеки има своите очаквания....
Този път оживява фантастичната увертюра на Чайковски „Ромео и Жулиета”. Много композитори са отговорили с музиката си на вечните теми от шекспировата драма за забранената младежка любов, но Чайковски, заедно с Прокофиев и Берлиоз, се подрежда на върха в списъка. В период, когато Чайковски все още не се е наложил като композитор, Милий Балакирев, който се определя като наставник на руските композитори, му възлага да напише симфонична творба на тази тема. След премиерното представяне на творбата /1869/ Балакирев съветва композитора да я преработи. Това се случва през 1880 година. В първата версия Чайковски започва с една нежна любовна мелодия, която впоследствие отпада. Във фантазията на композитора Жулиета се появява като малко момиченце, чийто образ се развива и проследява в музикалния текст. В преработения вариант – фантастичната увертюра започва с молитвата на Падре Лоренцо и като че ли всички събития вече са се случили. Историята на враждуващите родове се запазва и в двата варианта.
Хореографът Силвия Томова се опира именно на тази идея. Балетът „Ромео и Жулиета” започва с благословията на Падре Лоренцо, който вече знае всичко....Като от легендарния филм на Дзефирели на сцената се подреждат героите от шекспировата драма – картината е толкова впечатляваща, че за миг зрителят забравя, че присъства на балетен спектакъл. Солистите в ролите на Ромео и Жулиета са като преродени герои от романтизма – нежни, млади, толкова чисти в любовта си. Художникът на костюмите Салваторе Русо майсторски пресъздава автентичността на епохата във всеки детайл. А танцът е изразителен, виртуозен, аргументиран във всяко движение. Силвия Томова акцентира умело и задълбочено на психологическото развитие на образите. В цялата си концепция тя влага философските търсения на отхвърлените млади хора, които не приемат ограниченията на предразсъдъците.
„Желанието на Ромео и Жулиета да се освободят от тези норми ги среща. Всеки в бягството си намира нещо или някого....Но те са деца, все още са деца! Тяхната среща е страст, неосъзната, но истинска...Те търсят своята истина, търсят любовта, за която са готови на всичко – дори да застанат пред лицето на смъртта....Всеки има право на избор, дори в любовта! Тяхното бунтарство и нежелание да се примирят, преобръща и представите на възрастните, самозабравили се в своята изкуствена показност и фалшива добродетелност...Защо трябва да оценяваме любовта едва, когато я загубим...”
Балетният спектакъл „Ромео и Жулиета” няма тъжен финал...Всеки може да си представи какво ще се случи по-нататък.
Във втората част на балетната вечер зрителите ще преживеят още една истинска наслада за сетивата със спектакъла ПОЛЕТ КЪМ СВЕТЛИНАТА. Различни цветове на дъгата са вложени в приказно красивите костюми, избрана музика от Росини, Чайковски, Масне, Пиацола, Гершуин ще прозвучи в унисон с цялата танцувална чувственост на спектакъла, ефирни движения и различни танцови техники ще приковат вниманието и ще позволят на публиката да се понесе в полета на своите фантазии. Червеното, синьото, зеленото, жълтото, бялото, черното, видимите и невидимите цветове на нашата душа.
Историята на Ромео и Жулиета е разказвана и пресъздавана, обичана и търсена, преоткривана и преповтаряна във времето. И като че ли всеки има своите очаквания....
Този път оживява фантастичната увертюра на Чайковски „Ромео и Жулиета”. Много композитори са отговорили с музиката си на вечните теми от шекспировата драма за забранената младежка любов, но Чайковски, заедно с Прокофиев и Берлиоз, се подрежда на върха в списъка. В период, когато Чайковски все още не се е наложил като композитор, Милий Балакирев, който се определя като наставник на руските композитори, му възлага да напише симфонична творба на тази тема. След премиерното представяне на творбата /1869/ Балакирев съветва композитора да я преработи. Това се случва през 1880 година. В първата версия Чайковски започва с една нежна любовна мелодия, която впоследствие отпада. Във фантазията на композитора Жулиета се появява като малко момиченце, чийто образ се развива и проследява в музикалния текст. В преработения вариант – фантастичната увертюра започва с молитвата на Падре Лоренцо и като че ли всички събития вече са се случили. Историята на враждуващите родове се запазва и в двата варианта.
Хореографът Силвия Томова се опира именно на тази идея. Балетът „Ромео и Жулиета” започва с благословията на Падре Лоренцо, който вече знае всичко....Като от легендарния филм на Дзефирели на сцената се подреждат героите от шекспировата драма – картината е толкова впечатляваща, че за миг зрителят забравя, че присъства на балетен спектакъл. Солистите в ролите на Ромео и Жулиета са като преродени герои от романтизма – нежни, млади, толкова чисти в любовта си. Художникът на костюмите Салваторе Русо майсторски пресъздава автентичността на епохата във всеки детайл. А танцът е изразителен, виртуозен, аргументиран във всяко движение. Силвия Томова акцентира умело и задълбочено на психологическото развитие на образите. В цялата си концепция тя влага философските търсения на отхвърлените млади хора, които не приемат ограниченията на предразсъдъците.
„Желанието на Ромео и Жулиета да се освободят от тези норми ги среща. Всеки в бягството си намира нещо или някого....Но те са деца, все още са деца! Тяхната среща е страст, неосъзната, но истинска...Те търсят своята истина, търсят любовта, за която са готови на всичко – дори да застанат пред лицето на смъртта....Всеки има право на избор, дори в любовта! Тяхното бунтарство и нежелание да се примирят, преобръща и представите на възрастните, самозабравили се в своята изкуствена показност и фалшива добродетелност...Защо трябва да оценяваме любовта едва, когато я загубим...”
Балетният спектакъл „Ромео и Жулиета” няма тъжен финал...Всеки може да си представи какво ще се случи по-нататък.
Във втората част на балетната вечер зрителите ще преживеят още една истинска наслада за сетивата със спектакъла ПОЛЕТ КЪМ СВЕТЛИНАТА. Различни цветове на дъгата са вложени в приказно красивите костюми, избрана музика от Росини, Чайковски, Масне, Пиацола, Гершуин ще прозвучи в унисон с цялата танцувална чувственост на спектакъла, ефирни движения и различни танцови техники ще приковат вниманието и ще позволят на публиката да се понесе в полета на своите фантазии. Червеното, синьото, зеленото, жълтото, бялото, черното, видимите и невидимите цветове на нашата душа.
