"Всеки си вика "Добре, че не съм аз на мястото на пострадалите". А аз си казвам - помагай, за да ти помогнат. Не си защитаваме надписа на герба - "Съединението прави силата". Всеки се спасява сам и гледа той да е добре." В тази истина за манталитета на българина се е уверил на практика Стефан Стойчев Иванов от Чирпан. Той е мъжът, загасил горящия автобус при зверската катастрофа на АМ "Тракия", която отне осем човешки живота преди броени дни.
В прикачения звуков файл може да чуете целия разговор със Стефан.
"Повечето хора стояха и гледаха отстрани. Аз реагирах инстинктивно. Нямах време да му мисля много. Взех пожарогасителя от автомобила и отидох при автобуса да гася огъня. На места обаче остана да тлее и затова потърсих друг пожарогасител. Колегите, с които пътувах, казаха, че нямаме друг в микробуса. Един човек ми даде неговия. Имаше най-много 5-6 души, които помагаха. Останалите бяха излезли на пътя и само гледаха. Много съм разочарован от хората. Не знам защо сме такива. Но съм оптимист, че ще се оправи държавата. Положението в страната и политиците ни направиха такива. Всеки гледа себе си. Но трябва да се подобрят нещата. Няма как", надява се Стефан.
Той разказа подробности за случилото се в нощта на катастрофата, която му се иска да е била лош сън. "Видях и шофьорът на автобуса. Попитах го какво стана. Дали съм чул добре, не знам, но ми каза - "Подскочи, залюля ме и стана работата". Когато дойдоха полицаите и линейките отидох при колегите си в микробуса, за да не преча на специалистите. Те имат апаратура и всичко. Отляво на нашия микробус колегата ми посочи три трупа. Видях един преметнат на мантинелата. В последствие разбрах, че това е бил вторият шофьор. До него лежеше жена. Когато я осветихме, видяхме, че диша. Извиках на докторите, че има една жена, която е още жива. Чу ме един полицай до мен, които прескочи мантинелата и извика лекарите, те я поеха. Полицаят освети с фенерче другия труп. Той беше така премазан, че не си личеше мъж ли е, жена ли е.
В един момент видях човек на мантинелата с дете на ръце, което трепереше. Помислих си, че му е студено и предложих на бащата да влязат в микробуса на топло. Стоян, така се казва таткото, ме помоли да гледам момченцето, а той отиде да потърси дъщеричката си. Когато се върна, каза, че тя починала. Нямаше какво да правя освен да ги успокоявам. Сега искам само да се свържа с тях. Никога няма да ги забравя. Момченцето много обича пожарникарите и искам да му подаря нещо пожарникарско". Бащата на самият Стефан е бивш огнеборец.
След дългия работен ден и още по-дългата нощ при катастрофиралия автобус, Стефан се е прибрал вкъщи към 3 - 4 часа през нощта. Първо си е мислел, че всичко е било сън. Но както е пуснал телевизора и видял новините, осъзнал, че е било истина.
На 15 юни автобус по линията София - Бургас катастрофира с 31 пътници в него, като се удари в мантинелата на магистрала "Тракия", след което се преобърна и се самозапали. Шестима от пътниците загинаха на място, други двама починаха по-късно в болница. Сред оцелелите е петгодишно дете, а най-младата жертва е на 14 години.
