Визитка:
За него Севтополис е животът му. Преминава като неотменна нишка през всичките му години. Проучва го вече 40 години, макар че в буквалния смисъл на думата е заченат на Севтополис. Син е на известните откриватели на древната тракийска столица на Севт Трети в Долината на розите- покойният акад. Димитър Димитров и археоложката доц.Мария Чичекова.
Доц. д-р Камен Димитров.
Последният носител на наградата на името на проф. Александър Фол, за принос в проучването и изследването на тракийската култура в Казанлъшката долина.
Учен и изследовател в Институт по Балканистика и Център по тракология при БАН. Повече от 30 години той се занимава с научна обработка и публикуване на нумизматичния материал от проучванията на тракийския град Севтополис, както и от фонд „ Нумизматика" на ИМ „ Искра". Многобройните му участия в национални и международни конференции, както и научните му трудове спомагат за популяризиране на тракийската култура отвъд границите на България.
По повод различните идеи от последните години за експонирането на древния Севтополис от водите на язовир "Копринка" и превръщането му в туристическа атракция, доц. Димитров е убеден, че "на българското общество не липсват материални символи, за сметка на сериозния дефицит на духовни, в които трябва да вярваме и от които да черпим сили".
Преди дни в Казанлък доц. Димитров представи новата си и последна книга за тракийския град Севтополис. Тя е съвместна работа на майка и син, посветили живота си на изследване на древния тракийски град, останал под водите на язовир Копринка. Книгата е със заглавие: "Севтополис- градът на Севт Трети"и е обобщение на 40 годишни проучвания на столицата на Севт Трети.
Господин Димитров, колко тайни за града на Севт- Севтополис, разбулвате във вашата едноименна книга?
Има доста тайни,които са разкрити, не мога да ги изброя, но във всеки случай има и още твърде много. Не случайно съм завършил книгата с това, че разказът за Севтополис продължава и продължението се крие в казанлъшката земя и в бъдещите археологически открития тук.
Вярвате ли, че един ден Долината на тракийските царе ще може да види този древен град?
Не. Технически това е почти изключено. Аз поне не си го представям. После, от самия град са останали само основи.А те могат да се видят на снимки, на план. За мен по-важно е духовното наследство на този град, а то вече е осмислено, проучено и интерпретирано, доколкото са нашите възможности. Надявам се, че тази книга, направена в съавторство с Мария Чичекова, археоложката, която го проучва, заедно с акад. Димитър Димитров. Духовното наследство на Севтополис никога не е потъвало.
В момента е много актуален и един друг дебат в археологията: на фона на новите магистрали, нови пътища, които се строят в страната с европари. Какво послание носи в този смисъл залетият от водите на яз. „Копринка" древен тракийски град Севтополис: когато се стигне до такава находка, кое следва да е приоритет? Миналото, духовното наследство или новите възможности?
Миналото. Магистралите са обслужваща инфраструктура.Ако ние нямаме миналото, нямаме духовното ,тези магистрали не служат за нищо. Това е посланието. Даже аз имам един въпрос в книгата си, зададен в нея. Леко лиричен по отношение на това, което се вижда в казанлъшката гробница. Тя, според данните на Помпоний Мела, това е „животът отвъд, във вечно блаженство". В книгата си за Севтополис казва, че той е може би е вечна, неосъществена мечта" и може би би трябвало да я преповторим, без задъханите дивиденти по европейски и всякакви други проекти. Изборът си е наш.
Тоест, Севтополис трябва да си остане една мечта?
Севтополис е една реалност. Това е градът, в който са живели тези царе, които са били аристократи и които са развили тази мисъл. Севтополис е физическото място. Самата мечта, ако можем така да я неречем, представа за Отвъдното, е във всеки един от нас. Въпросът е дали си заслужава да я губим тази представа заради едни материални неща. Вечният спор е това между духовното и материалното. Севтополис е място, заради което има за какво да се замисли човек и облагороди духовно, с наследството на този град. Именно това бе и една от многобройните малки задачи на тази книга: да направим връзката между миналото и сега.
Слагате ли точка на вашата работо по проучването на Севтополис с тази книга ?
Не. Севтополис продължава да ме изкушава и вълнува. Напротив, интерпретациите за нашата вяра,намерения в земята на Севтополис, тепърва ще имат академични публикации, те все още нямат такива. Продължавам с тях. Някои са под печат, други още се доработват. Предвиждам напред и още една, по-сериозна книга, в която ще включа не само Севтополис, но и още два града от същата епоха-Кабиле, при Ямбол и Хелис, при Свещарската гробниац в Исперихско. Аз лично смятам, че трябва да се направи едно паралено проучване на тези три града. Това са ми бъдещите намерения. Първата ми публикация за Севтополис е през 1976 година. На доц. Чичекоав обаче книгата от 1970 година ,после имаше издадени два специални тома, посветени на Севтополис. Направих и том през 1984 година- за монетите и икономиката на Севтополис. Науката за Севтополис непрекъснато „налива" и така е до безкрай, вече 40 години. Просто е като приказка безкрай. Безкрай, докато наоколо не се проучат подробно всички могили, дай боже, да има и селища от тази епоха. Могили много имаме, но в крайна сметка трябва и да знаем къде са живели тези, които са ги ползвали. Та Севтополис е почти единствен такъв град от това време. В това е проблемът. Затова аз специално не употребявам тази фраза- „Долина на тракийските царе", малко ми се струва лишена от съдържание. Тук няма градове, има само един- Севтополис, двама царе има от времето на Севетополис.
А как тогава е коректно да я наричаме Долината на тракийските царе?
Аз я наричам Розовата долина, както си е. Оттам нататък, дай боже, да се открият селища. Важно е да кажа, че тракийската цивилизация се развива в укрепени селища и именно те са критерият. И Севтополис се явява едва 310 г. пр. Христа. Преди това има няколко погребения в района и наистина са много богати: това при Светицата, Малката могила, Касабова могила, но няма град, няма селище! Има може би неукрепени селища, но те просто не са открити. А това една много голяма загадка.
