Стефан Данаилов в Стара Загора
Стефан Данаилов в Стара Загора / община Стара Загора
В средата на април 2018 година обичаният български актьор Стефан Данаилов представи  книгата „Романът на моя живот“ в Стара Загора. „Аз съм много щастлив, че съм тук, моят живот беше повече весел, отколкото тъжен“, сподели тогава той пред многобройната старозагорска публика, която изпълни салона на операта и го дари с бурни аплодисменти.

А тази сутрин Стефан Данаилов ни напусна. Но не завинаги, защото преди година предупреди: Още не съм слязъл от сцената

За Стара Загора...
Днес е хубав ден в Стара Загора. Общо взето, при всички мои идвания във вашия град, времето е било хубаво. Спомням си, че последното представление, в което играх на сцената на операта /която все още не беше изгоряла/, бе „Коварство и любов” на Шилер с Военния театър. В Стара Загора отпразнувах и 60-годишния си юбилей. Присъствах на откриването на вашата прекрасна Регионална библиотека, открих клуба на БТА, водил съм даже и балове... Тук имам и много приятели, предани приятели. Факт е обаче, че в Стара Загора има много хубави жени...

Като министър...
Като министър на културата успях да издействам 1,5 млн лева за довършването на изгорялата сграда на операта в Стара Загора. Доволен съм, че успях да помогна. Помогнах и на Казанлък със средства за Долината на тракийските царе. Помагал съм на Държавния куклен театър. Та, това са моите слабости към Стара Загора...

Защо пак в Стара Загора...

От „Книгомания”, които издават книгата ми „Романът на моя живот”, обясниха, че трябва да популяризирам романа си в различни градове. В същото време Георги Тошев направи и филма „Монолог”, който заедно с книгата бе представен на няколко места в страната. Тогава аз им казах, че в главата ми се въртят няколко града –Варна, където бях кандидат за депутат, Пловдив, където правих фестивал и съм приятел на града и Стара Загора, където има едно прекрасно място, на което мога да направя представяне на книгата пред публика.  Защо тук ли? Аз, освен учител на млади актьори, съм учител и на млади политици, сред които е Драгомир Стойнев. Предложих му да дойда в Стара Загора и защото от вашия кмет Живко Тодоров, когото познавам още от Парламента, получих поздравление за рождения си ден, в годината, в която той вече беше кмет. Много човешко писание, прозвуча ми много хубаво. Тази година, за 75-ия ми рожден ден, ми изпрати още по-мило послание. Той прие идеята за моя концерт и представяне на книгата пред старозагорци и затова сме тук, пред публика, която много харесвам.

Книги за читалищата и библиотеките...
В последно време сънувам много...сънувам, че ходя безкрайно... Една нощ ми се присъни моята съпруга Мери и ми казва: Ламбо, подари нещо...И тогава реших да подаря по една книга „Романът на моя живот” на библиотеките и читалищата в Старозагорска област. Оказаха се 140. Междувременно, ще подаря и на старозагорската публика тази вечер по една книга. Ще бъдат раздадени 500 бройки. Нека хората имат спомен от тази вечер, защото животът е кратък... По един екземпляр от романа ми ще получат и читалищата във Варна и в Пловдив.

Стефан Данаилов в Стара Загора
община Стара Загора


Моите студенти ми четоха книгата...
Интересното е, че актьор като мен, не може да прочете книгата си сам, защото вече не виждам. Четоха ми я моите студенти и междувременно ги дебнах какво настроение имат. Те се смяха, плакаха...Значи, сме уцелили книжката...

В Стара Загора ще започнем с „Добре дошли, приятели”...
Тук, в Стара Загора, ще дойдат моите любими студенти-Силвия Лулчева, Ненчо Илчев, братята Дарин и Деян Ангелови, Божидар Мицев. Те ще разкажат случки, които са ми били интересни, били са смешни, а Силвия ще разкаже и една тъжна история...за моята съпруга Мария. На сцената на операта ще е и моят клас, 23-ма актьори, които ще пеят, танцуват...На финала ще пеем  Sex Bomb на Tom Jones-песен, на която се покланяме на всички мои курсови работи, представления.  А началото тук ще бъде „Добре дошли, приятели”...
 
Имам своя филмотека...
В биографията ми има над 80-90 филма. Те остават, те са трайни, правят впечатление, но аз имам моя лична филмотека: Първият куриер, Иван Кондарев, Черните ангели, Дами канят, От нищо нещо, Търновската царица и Борис I... В театъра имам много хубави и силни роли, но за съжаление те остават в съзнанието на зрителите, които остаряват заедно с мен, затова и емоционалното преживяване в театъра е много по-силно от това в киното.

Не обичам думата последно...
Нещо стана с мен след тежкото заболяване... Има моменти, в които нещо ме скапва, но си казвам: Ламбо, стегни се. Но, аз съм доволен от това, което се е случило в моя живот. Усмихвам се постоянно, но се смея най-вече на себе си. Преминах депресията, вече не изпадам в униние. Не обичам да ме съжаляват. Не обичам и думата последно-последно представление, последен сезон...

Още не съм слязъл от сцената...