Оригинали на Димитър Карастоянов, един от майсторите на най-известната българска фотографска фамилия Карастоянови, ще бъдат показани в Казанлък. Музеят на фотографията открива изложбата с негови работи - „Върхове“ на 18-и юли от 18.00 часа.
Повече от 50 уникални фотографии от началото на 20-и век, които показват красотата на българската природа и майсторството на Димитър Карастоянов, ще бъдат включени в ценната експозиция, от фонда на културния институт.
Димитър Карастоянов, роден през 1856 г., е син на родоначалника на българската фотография Анастас Карастоянов – /1822-1880/, родом от Самоков. Бащата на Анастас, Никола Карастоянов, е известен издател и търговец на щампи, основоположник на книгопечатането у нас. Неговата, първа за България печатарска преса и сега може да се види в историческия музей на родния му град. Другият син на Анастас, Иван, също е фотограф. Двамата братя усвояват занаята от баща си, придворен фотограф в Белград, живеят при него в Белград и работят заедно.
След Освобождението Иван и Димитър създават в София ателие „Братя Карастоянови”. При управлението на Стефан Стамболов, Димитър Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където започва да работи. С популярната тогава формулировка „за обида на Негово Величество“, за известно време Димитър е въдворен в Бачковския манастир.
Въпреки това обаче, в началото на 20-и век, той успява да отвори в столицата фотографско ателие на бул. „Цар Освободител“, срещу италианското посолство. Димитър Карастоянов е един от пионерите български военни кореспонденти. Той участва в Балканската война, макар и вече 56-годишен.
Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при Одрин, обикалят света. Именитият фотограф е известен и с ценното издание от 1912 г. – фото-албум „ Стара София“, запечатал облика на столицата в сградите на своето време.
Димитър Карастоянов е известен с портретната и пейзажната си фотография. Специалистите го определят като родоначалник на българската пейзажна фотография. Именно тази част от работата му, показва изложбата, която ще бъде открита на 18-и юли в казанлъшкия музей. Историческият връх „Свети Никола“ с Орлово гнездо, преди вдигането на Паметника на Свободата; мястото на Дунавския ръкав на язовир Копринка, половин век преди построяването на изкуственото езеро; Мъглижкият манастир от високо в началото на 20-и век; мостът на шосето на пътя от Казанлък за Стара Загора; Връх Свети Никола, укреплението „Спасителен дом“, Шипченския манастир „Рождество Христово“, са само част от запечатаните за поколенията изгледи, извадени от майсторското око и ръка на Димитър Карастоянов, които Музеят на фотографията ще изложи пред публиката в подбора с името „Върхове“.
Високите части на Рила с Мусала и Рилските езера, Родопите , Искърското дефиле, речното корито при Габрово със старите, несъществуващи днес постройки и още десетки пейзажни гледки от България, включва експозицията, за която Музеят на фотографията ще извади от фонда си и ценни документални фотографии, свързани с рода на Димитър Карастоянов. За откриването се очаква да пристигне и правнучката на бележития фотограф, Биляна Карастоянова.
Тя също се занимава с фото и видео – заснимане и в момента дори работи по филм за именития си прадядо. Биляна е наследница на Божидар, един от тримата синове на Димитър Карастоянов, заедно с Любен и Бончо /Богдан/. Божидар Карастоянов е фото журналист, също придворен фотограф. Специализира фотография в Париж. Той единствен снима сватбата на Цар Борис Трети с Йоанна Савойска в Асизи. Кинооператор.
Фотографската фамилия Карастоянови е свързана с най-старите и известни самоковски родове Чорбаджикостович, Смрикарови, Зографски-Доспевски, Хаджигюрови.
Димитър Карастоянов е снимал и известните казанлъшки фамилии – розотърговци от първата половина на 20-и век. Оригинална снимка на Димитро Папазоглу със семейството му, ще видят още посетителите на изложбата „Върхове“.
Повече от 50 уникални фотографии от началото на 20-и век, които показват красотата на българската природа и майсторството на Димитър Карастоянов, ще бъдат включени в ценната експозиция, от фонда на културния институт.
Димитър Карастоянов, роден през 1856 г., е син на родоначалника на българската фотография Анастас Карастоянов – /1822-1880/, родом от Самоков. Бащата на Анастас, Никола Карастоянов, е известен издател и търговец на щампи, основоположник на книгопечатането у нас. Неговата, първа за България печатарска преса и сега може да се види в историческия музей на родния му град. Другият син на Анастас, Иван, също е фотограф. Двамата братя усвояват занаята от баща си, придворен фотограф в Белград, живеят при него в Белград и работят заедно.
След Освобождението Иван и Димитър създават в София ателие „Братя Карастоянови”. При управлението на Стефан Стамболов, Димитър Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където започва да работи. С популярната тогава формулировка „за обида на Негово Величество“, за известно време Димитър е въдворен в Бачковския манастир.
Въпреки това обаче, в началото на 20-и век, той успява да отвори в столицата фотографско ателие на бул. „Цар Освободител“, срещу италианското посолство. Димитър Карастоянов е един от пионерите български военни кореспонденти. Той участва в Балканската война, макар и вече 56-годишен.
Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при Одрин, обикалят света. Именитият фотограф е известен и с ценното издание от 1912 г. – фото-албум „ Стара София“, запечатал облика на столицата в сградите на своето време.
Димитър Карастоянов е известен с портретната и пейзажната си фотография. Специалистите го определят като родоначалник на българската пейзажна фотография. Именно тази част от работата му, показва изложбата, която ще бъде открита на 18-и юли в казанлъшкия музей. Историческият връх „Свети Никола“ с Орлово гнездо, преди вдигането на Паметника на Свободата; мястото на Дунавския ръкав на язовир Копринка, половин век преди построяването на изкуственото езеро; Мъглижкият манастир от високо в началото на 20-и век; мостът на шосето на пътя от Казанлък за Стара Загора; Връх Свети Никола, укреплението „Спасителен дом“, Шипченския манастир „Рождество Христово“, са само част от запечатаните за поколенията изгледи, извадени от майсторското око и ръка на Димитър Карастоянов, които Музеят на фотографията ще изложи пред публиката в подбора с името „Върхове“.
Високите части на Рила с Мусала и Рилските езера, Родопите , Искърското дефиле, речното корито при Габрово със старите, несъществуващи днес постройки и още десетки пейзажни гледки от България, включва експозицията, за която Музеят на фотографията ще извади от фонда си и ценни документални фотографии, свързани с рода на Димитър Карастоянов. За откриването се очаква да пристигне и правнучката на бележития фотограф, Биляна Карастоянова.
Тя също се занимава с фото и видео – заснимане и в момента дори работи по филм за именития си прадядо. Биляна е наследница на Божидар, един от тримата синове на Димитър Карастоянов, заедно с Любен и Бончо /Богдан/. Божидар Карастоянов е фото журналист, също придворен фотограф. Специализира фотография в Париж. Той единствен снима сватбата на Цар Борис Трети с Йоанна Савойска в Асизи. Кинооператор.
Фотографската фамилия Карастоянови е свързана с най-старите и известни самоковски родове Чорбаджикостович, Смрикарови, Зографски-Доспевски, Хаджигюрови.
Димитър Карастоянов е снимал и известните казанлъшки фамилии – розотърговци от първата половина на 20-и век. Оригинална снимка на Димитро Папазоглу със семейството му, ще видят още посетителите на изложбата „Върхове“.
