Два от основните проблема при борбата с бракониерството в България са бавното съдебно производство за живи екземпляри и недостатъчното място за настаняването на животински видове, станали обект на престъпление. Докато тече делото, се изисква животните да бъдат налични като доказателсво за деянието. Но често те умират, преди издаването на присъда, ако изобщо се стигне до такава, обясняват природозащитниците. Тези въпроси бяха коментирани по време на междуведомствен семинар, свързан с мерките и противодействието спрямо бракониоерството в страната. Той се проведе днес в Стара Загора, в сградата на Областна администрация.
„Не може да се складират живи видове. Те трябва да са на свобода в естествената си среда", категорични са от институциите. Нужни са промени в законовите наредби. Доказателство по дадено дело трябва да са протоколите, в които е описан намерения екземпляр и неговото връщане в природата, а не самото животно.
Други съществени пречки при санкциониране на бракониерите е, че напрактика техните деяния са невидими. Ако бракониерства някой от ловната дружинка и останалите знаят, те не го издават. Ниският ценз на ловците, които символично преминават през изпитите и взимат разрешително без нужните биологични познания, помага за намаляването на популацията на диви животни в страната.
Още по-сериозен е проблемът с митническия контрол и корупцията там. Впечатление прави некомпетентността намитническите служители. Освен тях некомпетентно реагират сидии и прокурори, сигнализират от природозащитните организации. Неведнъж се е случвало да се повдигне обвинение по член от наказателния кодекс, който усложнява процедурата и вината на обвиняемия е трудно доказуема. В същото време има други моменти от Закона за биологичното разнообразие, пряко нарушени, които дори не се коментират.
Липсата на кадри в Националната служба за защита на природата също оказва влияние върху ефективността на работата. Двама души отговарят за ресора. Те същевременно се занимават и с други задачи, обясни представителят на Дирекцията Яна Велина, Кристина Клисурова от СНЦ "Зелени Балкани.
В срещата се включиха Александър Дуцов от Сдружение за дива природа „Балкани", Лазар Петрунов - Българско дружество „Защита на птиците", Женя Мочева - експерт „Защитени територии и биологично разнообразие" в РИОСВ - Стара Загора и Яна Велина от Националната служба за защита на природата.
