Веселин Ханчев беше човек-душа, мое вдъхновение. Така, с много любов и носталгия си спомня за своя вуйчо 76-годишната Ваня Томпсън. Наследницата на старозагорския поет е родена в Ханчевата къща и не крие, че спомените за нея са малко, но са останали завинаги в душата й.
Г-жо Томпсън, какво си спомняте от детството си, когато сте живяли в Ханчевата къща?
Бях на 4 години и половина, когато напуснахме къщата и се преместихме в София, а след това заминах в чужбина. Къщата е построена от баба ми и дядо ми, които бяха лекари. Спомням си, че в задния двор имахме кокошки, прасета, пуйки. Срещу нас имаше църква, там играех постоянно. Много малко спомени имам от Стара Загора, но този град ми е на сърце.
Какво си спомняте за вуйчо си? Какъв човек беше Веселин Ханчев?
Всъщност моят баща почина, когато бях на 9 години. От тогава вуйчо ми стана като втори баща. Той ме вдъхнови да стана балерина. Все още не бях навършила 5 годинки, когато ме заведе на опера. Тогава усетих, че това е моето място, моят дом и аз трябва да бъда част от операта. В семейството ми всички бяха лекари и не ме подкрепяха в това, да стана балерина, но аз успях.
Ваня Томпсън
Ваня Томпсън
Какъв човек беше вуйчо ми?-Той беше прекрасен и много талантлив. Рисуваше, пишеше, твореше. Той бе човек-душа. Излъчваше позитивност, топлина и обич. Най-важното за него беше приятелството и човешките отношения. За съжаление, той се разболя и си отиде много млад, но стиховете му остават завинаги.
Казахте, че живеете в чужбина. През всички тези година върнахте ли се в Стара Загора, отидохте ли да видите къщата?
Всъщност къщата я продадоха моите родители. Моят съпруг е чужденец, но когато дойде за първи път в България през 1969г. той се влюби в нашата родина. От тогава всяко лято се прибирахме с колата, минавахме през Стара Загора, ходехме до къщата и правихме снимки.
Аз съм горда, че съм българкаи че произлизам от това семейство.
Горда съм, че съм от Стара Загора, че принадлежа на българския народ.
