Родната къща на известния казанлъшки общественик и първи социалдемократ Константин Бозвелиев да се превърне в музей, а Бозуковото кафене да възстанови традицията си за организиране на обществено-интересни сказки.
Около тази идея се обединиха участниците в отбелязването на 62 годишнина от кончината и 150-та годишнина от рождението на казанлъшкия общественик, публицист, дарител, буден родолюбец, създател на Ученолюбива дружина „Искра" и първи социалдемократ Константин Бозвелиев.
Бозуковото кафене, известно като Академията, където в края на 19-ти век се събират будните казанлъшки умове се превърна в уютно място за спомни за живота на Константин Бозвелиев, чиято трудна съдба и значим обществен принос са почитани и известни повече навън и забравени у дома.
Паметта на Бозвелиев почетоха лидерът на партия Българска социалдемокрация Йордан Нихризов, представители на казанлъшката организация на БСДП , начело с председателя й Ганчо Ганчев и доайенът на партията в Казанлък Петър Попов, представители на областната структура на организацията, казанлъшки общественици, музейни работници, граждани.
Сред почелите делото на Бозвелиев, който е сред първите следобвобожденски кметове на Казанлък , бе и настоящият кмет на града Галина Стоянова и председателят на Общинския съвет Николай Златанов.
Представителите на местната власт подкрепиха идеята за създаване на музей на Константин Бозвелиев родната му къща в Казанлък да побере оставените от него безценни спомени, книги и други артефакти на известния казанлъчанин, оставил трайна и значима роля за развитието на българския политически, кооперативен, обществен и културен живот в края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Още приживе семейството на Бозвелиев завещава родната си къща за детски дом и дълги години там се помещава една от първите забавачници в Казанлък. В момента родната къща на социалдемократа е библиотечен клон.
Малко известни и неизвестни факти и документи за живота на създателя на БСДП по време на честването сподели директорът на ЛХМ „Чудомир" Пеньо Терзиев. Част от тях ще намерят място в огромния труд, който Терзиев подготвя вече няколко години - изследване за културния живот в Казанлък.
Сред тях бе оригинала на завещанието и изповедта на Константин Бозвелиев, които се пазят в музей „Чудомир", както и негов портрет от 30-те години.
Портрет на Константин Бозвелиев, създаден от неговия приятел Чудомир, е част от пътуващата експозиция на ЛХМ „Чудомир" - „Нашенци" в цяла Европа.
Години наред директорът на ЛХМ „Чудомир" проучва и личната библиотека и творчество на Константин Бозвелиев, завещана на местната библиотека „Искра" и едноименния исторически музей. Там, между страниците на книгите му, той открива писмо от 1919 година, писано от Димитър Благоев до Константин Бозвелиев, в което Благоев се извинява на социалдемократа за разцеплението на социалистите на тесни и широки от 1903 година.
Пак от бележките между книгите и спомените на Бозвелиев става ясна и причината, за дългогодишния разрив между писателя Иван Вазов, който два мандата по онова време е народен представител от Казанлък и представителят на философския кръг „Мисъл" и създател на Педагогическото училище в Казанлък д-р Кръстьо Кръстев.
Константин Бозвелиев е идеолог и създател на първата социалистическа дружинка в Казанлък през 1890 година , която година по -късно участва в Бузлуджанския конгрес. Той е създател на първата кооперация в Казанлък „Братство", прераснала по -късно в Популярна банка, издава и първият кооперативен вестник в страната. Бозвелиев е основател и на спестовното дружество „Пчела" в Казанлък, става и причина именно в този град да започне издаването на „Работнически вестник".
За делото и приноса си в развитието на кооперативното движение в света, години наред е и член на Изпълнителния комитет на Международния кооперативен съюз. 14 години е народен представител, 37 години е общински съветник в Казанлък, 3 години е кмет на града, в периода 1908 година - 1911 година. В неговия мандат започва изграждането на градския водопровод. Творчеството на Константин Бозвелиев включва 7 книги и над 900 статии.
Ревностен радетел за българщината той дарява на два пъти своята лична библиотека и целия си архив на местния музей и читалищна библиотека.
Въпреки че заради трудното и бедно детство, Константин Бозвелиев не успява да завърши училище, той се превръща в един от уникалните умове за времето си на България, ненадминат и до днес ерудит, общественик, дарвинист, човек с държавническо мислене и буден ум.
По ирония на съдбата не оставя наследници, тъй като и двете му деца и две съпруги умират преди него. Последните му две предсмъртни желания, записана и в неговата изповед са да е погребан в ковчег, „покрит с червено знаме, което ще бъде моят погребален саван" и при погребението му да няма никакви речи от никого.
Константин Бозвелиев умира на 11-ти януари 1951 година в Казанлък. Погребан е в старите гробища на Казанлък, които в началото на 60-те години на 20-ти век са преместени заради изграждането на надлез в града.
Съдбата на гроба и тленните му останки и към момента е неизвестна. Да реабилитират и съхранят паметта и безценното творчество и принос на Константин Бозвелиев се зарекоха неговите последователи 62 години след кончината му.
