Скоро ангелите ще избягат от България, твърди най- поставяният драматург по европейските сцени Христо Бойчев
От другата страна на огледалото:
Той минава за един от най- поставяните в момента български драматурзи в Европа. Името му върви редом до това на покойния Станислав Стратиев, Валери Петров, Иван Радоев, Стефан Цанев.
Разликата е в неговата уникална самобитност и пиперливо чувство за хумор, които правят текстовете му разпознаваеми, безумно смешни на повърхността и парещо актуални в дълбочина.
Факт, видим и от поредното негово заглавие, поставено за първи път този сезон на казанлъшка сцена- премиерата на общински театър „Любомир Кабакчиев", посветена на 15-та годишнина на театъра- „Ъндърграунд".
Зад уникалния прочит на няколкото миниатюри на Христо Бойчев, обединени под името „Ъндърграунд" стои прекрасната режисьорска работа на първия „Господар на ефира" Дейвид Славчев и трупата на казанлъшкия театър.
„Ъндърграунд" е уникален поглед върху проблемите за смисъла на човешкия живот и мечтите, за времето, дребните ни ежби и стремежи, за вторачването ни в материалното като цел и смисъл на духовното в живота ни. За мечтите в чанти от изкуствена кожа, обречени на несбъдване, поради тяхната нищожност.
За инертността ни и посочването с пръст на другите, лишени от материалната суета на живота.
Визитка:
Христо Бойчев- няма прякор. За сметка на това името му спокойно може да бъде заместено като емблема за разпознаваемост с името на негова пиеса: Полколвникът - птица" или с „Онова нещо".
Две от емблематичните му творби, които се играят повече от 2 десетилетия на европейска сцена.
Иначе: непоправим Овен. Хлапашки вироглав , въпреки 63-те си лазерника, и дузината творчески опит зад тях.
Роден е в Горнооряховско, село Аглавец до Полски Тръмбеш.
13 годишен, става гражданин- с родителите си се мести в Полски Тръмбеш, където учи в техникум, а след това завършва и машинно инженерство в Русе.
Има солиден стаж като машинен инженер. През 1985 г. записва второ висше- театрална критика, във ВИТИЗ, но така и не стига до дипломиране. Дипломите му са десетките му спектакли , които пълнят театрите на Европа.
Звездата му изгрява още в епохата на зрелия социализъм- през 1980 година, когато прави фурор с първата си пиеса още - "Онова нещо" . През 1989 г. получава наградата "Драматург на годината".
Промяната 9 години по -късно го превръща в най- успешния търговски агент у нас- с приятел издава вестник "Къде е най-евтино". Амбициите му обаче не спират до тук и през 1996 година заедно с Иван Кулеков се кандидатира в президентската кампания. На него е отредена ролята на вице. Тандемът, прочул се с култовото „ Шъ съ оправим" в телевизионното издание на „Вариант 3" и покойната вече журналистка Живка Гичева, печели 100 000 гласа.
Последната му пиеса "Полковникът-птица" има 17 постановки в чужбина - в Македония, Белград, Прага, Лондон, Париж, Швеция, Гьотеборг, Рим, Барселона, Канада, две в Лос Анжелис, САЩ, Гърция, Кипър, Брюксел.
За поредицата си успешни постановки на европейските сцени, Христо Бойчев е носител на Международна награда за драматургия на Британския съвет.
Бойчев е почетен гражданин на Полски Тръмбеш и член на Петровската академия за наука и изкуство, основана от Петър I.
ХристоБойчовизми:
Казанлък не е провинция.
Любов, сиромашия и простотия не могат да се скрият.
Всичко е суета.
Наркомани и проститутки има там, където има мафия. А бездомни кучета видиш ли някъде по улиците, да знаеш, че въобще няма държава.
Живея с усещането, че съм временно тук, но не съм открил още мястото, където да искам да остана.
Толкова ли е вехт животът ни и Тук и Там, Горе и Долу, че човешките ни земни мечти се оказват прекалено материални, но за жалост го разбираме фатално късно?
Първо да благодаря за блестящата постановка на казанлъшкия театър. Гледам за първи път постановка на вашия театър и съм изключително впечатлен. Постановката „Ъндърграунд" е изключителна. Напоследък има доста добри прочити на този спектакъл. Може би защото е неустоим, непресъхваш човешкият стремеж да се борим, творците търсят, хората търсят. Не се примирява човешкият род с това, което има. Радвам се, че този текст, който се игра вече 20 години по европейските театрални сцени носи такова послание и надежда. Радвам се, че това послание, умело предадено от режисьор и актьори, стигна до публиката.
Къде четат „Ъндърграунд" с повече сълзи - в големите градове или в провинцията?
- Аз не деля местата така. Нещо повече: напоследък дори забелязвам, че високите постижения в театъра са именно в провинцията, ако въобще можем така да говорим. Това е европейско явление. Сега се връщам от Русия и там видях същото: примерно град под 2 милиона жители се смята за провинция, там също видях прекрасни постановки. Със същата тази моя постановка „Ъндърграунд" бях поканен в Струмица- Македония, в началото на лятото. Отивам там, без каквито и да е било очаквания. Струмица е малко градче, в пъти по-малко от Казанлък. Отивам, гледам читалището, културния дом, всичко плаче за ремонт. Бедност! Казвам си, как се мъчат тези хорица. Започна спектакълът- онемях! Такова високо постижение не можеш да видиш в столични големи театри. Та, няма значение къде е театърът, а с каква душа се пълни той.
Как си обяснявате това, г-н Бойчев? Ангелите май вече живеят в провинцията, не в столиците?
- Ами то София вече не е за живот. Протести всеки ден, спира се движението, напрежение, мъчно се живее вече там. И ангелите вече ги няма там. То съвсем скоро не от София, от България ще избягат ангелите.
Защо носим още мечтите си и докога в чанти от изкуствена кожа?
- Така ще ги носим докато започнем да мислим за по-високи неща в ежедневието си, освен битовите. И когато мислите ни не са вторачени само в това да изкараме някакви пари, а търсим нещо повече, искаме нещо повече от живота.
В Бразилия вече направиха Министерство на щастието и ситуацията с настроенията на народа там, се подобрила значително. Ако ние тук направим наше си министерство на мечтите, ще се спасим ли от националната духовна нищета?
- О, да. Министерство може да се отвори винаги, при всички случаи, защото най- малкото ще се разкрият още щатове- за министри и чиновници към това министерство. А това само по себе си прави щастливи доста хора. Те и без това само се карат, кой къде да е, защо няма пост за дадени хора.
А вие не се или изкушавате от това министерство на мечтите? Българите обичаме постовете.
- Ама то още не е открито, тогава ще видим дали ще ми се услади това или не. По принцип в България министерствата само ни вгорчават живота. Ама то зависи и от министрите им.
А защо носим мечтите си в такива бутафорни чанти, с каквито се разхождат героите ви в „Ъндърграунд"? Нямаме очи да си купим качествени или защото не ценим мечтите си?
Мечтите ни не са виновни, задето ги набутваме в такива евтинии.А за да го правим, явно мечтите ни са евтини. Но мечтата винаги носи надежда на човека да продължи.
Вашите мечти в какво ги носите?
Моите аз съм ги раздал на публиката.
Чувствате ли се преуспял?
- Чувствам, че съм постигнал нещо. Залите ми са пълни. Имам работа.
Щастлив ли сте?
- Не. Нещо ми пречи да се почувствам щастлив. Как можеш да бъдеш щастлив сред нещастни хора?
През 1996 година вие ни обещахте заедно с Иван Кулеков, като кандидат-президенти: „Шъ съ оправим"! Защо ни излъгахте?
Този лозунг не съм го измислим аз. Измисли го Кулеков. Той ви излъга, че научи и Слави Трифонов да лъже.
Вие къде се вписвате в цялата тази лъжлива боза? Ето днес се оказа, че една политичка имало повече мъжки хормон, затова била агресивна, Бойко Борисов лъже, премиерът Орешарски лъже, лъжат хората, пуснали Гълъбин Боевски на свобода, всички лъжат...Какво остава, отвъд лъжата?
- Аз си карам на твърд алкохол. Не ме хващат лъжите на измислените герои на времето ни.
Бихте ли закачил в дома си портрет на някой съвременен политически гуру?
- Сещам се за пенсионерката, която постоянно искала да я свържат с президента Петър Стоянов. И все й казвали: "Госпожо, не разбрахте ли, Петър Стоянов вече не е президент". А тя викала: "Знам, знам, но ми е приятно да чувам, че вече го няма". Та и аз бих си сложил портрета на някой неудачник, за да се радвам, че вече го няма.
Защо „Ъндърграунд" ?
Защото живеем в един ъндърграунд и се надявам най- после да излезем на повърхността на този ъндърграунд. И ви казвам, че надежда има, ще успеем. Ние сме преживели комунизма, ще преживеем и демокрацията. Горе главите!
Само защото единствено мафията ли е истинска у нас, живеем в този ъндърграунд?
Мафията е истинска навсякъде. Другите реалности просто са фантазия. Там е проблемът ни.
Тогава в какво вярвате?
Фундаментът на живота е илюзията.
