През април тя ще навърши 82 години. Вместо торта за рожден ден или ожалване с връстници, тя стяга авторска изложба. Поредна.
Въпреки дежурните болежки за възрастта и бастунът, с който не се разделя, пази момичешкия плам в очите си. И свежи спомени от детството и младостта.
Намига на годините през малки диоптри и сръчно боравене с игли по тънките фини платове и дребни глинени зрънца.
На левичарската й сръчност биха завидели мнозина.
Левичарка съм, усмихва се, съзряла сащисването ми Анка Джаферова-една от самобитните и самоуки казанлъшки майсторки на бижута от керамика и текстил, глинени фигури и дребни красоти за окото. Красота, донесла на майсторката и най- високото признание през 1984 г. - златен медал от 4-тия републикански фестивал за накити от керамика. Името й не говори нещо на непосветени, но за арт гилдията в града на розите Анка е самобитно чудо.
Открива таланта си да вае красота от глина, плат и керамака в младостта си, в зряла възраст заедно с покойния си съпруг превръщат това в живот, откривайки в Казанлък първото малко арт магазинче, съхранило най- доброто от традициите и предметите на някогашните магазини на СБХ. Кръщават го с изобретателното „Пъникал", заради съчетанието на предмети от дърво и глина.
Бяхме в Бургас, на поредно арт изложение, където с покойния ми съпруг Кольо Джаферов трябваше да представяме наши творби- той дърворезба, аз авторски бижута и скулптури от глина.
Нямахме обаче име, а то се оказа задължително. До нас съседна двойка бе избрала за своя марка част от имената си- Гендони. Така се роди и нашето „Пъникал"- пън и кал. Двата материала, на които вдъхваме живот, разказва Анка.
В първите демократични години арт магазинчето събира ценители на красота, която Кольо, Анка и дъщеря им Людмила ваят , както от дърво, така и от глина. За целта семейството купува малка пещ, в която изпичат глинения материал на 800 градуса, от който се раждат невероятно красиви гердани, брошки, дамски бижута, гривни. Подават ръка и на местни автори и събират ценно българско изкуство на едно място.
По същото време Анка открива, че умее да опитомява глината. С любов. Така се раждат и невероятните й глинени образи- глави на Чудомирови герои.- Лъжлив Съби, Петко Пора и други. За тях черпи вдъхновение от личното си познанство с автора им- Чудомир.
С присъщото на Телеца чувство за хумор твърди, че няма глинен образ на друг емблематичен Чудомиров герой- кака Сийка, тъй като не й се удавали жените. „Мъжът ми много ревнуваше, че само мъжките глави ми приляга, казва с намигане днес Анка.
Страхът на хората за хляб, масовите съкращения в средата на 90-те в Казанлък ги принуждават да затворят магазинчето. Това обаче не секва стремежа им да продължат да създават уникално бижута и пана от дърво. И до днес дома на Анка е своеобразна галерия на българското изкуство- уникални пана-дърворезби , дело на покойния й съпруг, графики на талантливия й внук и нейни пъстри бижута от различни материали красят стените и пълнят долапите на малкия й дом.
За Анка Джаферова всичко говори: герданите й имат вкус, цвят и аромат на есен, пролет, лято, на ведро и тъжно, на добро и срамежливо. В тях са вплетени дребни елементи от природата, силно впечатлили Анка още от дете. За скрития си талант да говори и опитомява цветовете разбрала още от дете, силно впечатлена от реплики на своята баба. От баба знам, че цветовете се ритат, а орешиненото е топло, казва днес Анка. Много по-късно в годините героите на Анка, родени от глина, всъщност ще са материализираните й детски спомени, от разказите на дядо й.
Сега в залеза на дните си, Анка отново вплита в едно спомени и красота: с часове и спортно търпение вае пласт по пласт невероятно красиви бижута - брошки от различни материи- тафта, сенжен, вдъхва нов живот на глинени огърлици и мечтае да избродира морско конче от мъниста и изплете кувертюр- със срамличе. Финна трева от детството й, намерила вечност в бабините й покривки и погубена в съвремието ни.
