Разкриха кой е бил най-интригуващият период в историята на София (СНИМКИ)
Платформата "Бохемска София" се създаде с цел да се популяризира историята на София. Това каза основателят на проекта Виктор Топалов.
За трите години, в които съществува, "Бохемска София" е провела повече от 200 виртуални и физическия събития, повече от 100 включвания на живо, повече от 50 пешеходни обиколки, разказа той.
Най-интересният период в развитието на столицата според него е периодът преди Освобождението. София винаги е била възприемана като град с голям потенциал, подчерта той. Тя е географски център на българските земи, въпреки че Пловдив е бил далеч по-развит по това време. От периода преди Освобождението в града днес са останали по-малко от десет сгради – най-емблематичните. Това са сградите на джамията, на Археологическия институт с музей към БАН, църквата "Света София", ротондата "Свети Георги".
"За конака също може малко да се поспори, тъй като настоящата сграда на двореца е преправеният конак, който започва да се строи 1873 и вероятно е завършен през 1875 г. Може би една по-малко известна сграда, вероятно единствената жилищна сграда, останала от преди Освобождението, се намира в квартал "Бенковски" на ул. "Веле Митров" №8. Това е домът на Веле Митров, в чийто дом Васил Левски създава революционен комитет. Тя днес приютява музей на Васил Левски", разказа Виктор Топалов.
iStock/Getty images
Бомбардировките над столицата през Втората световна война са разрушили архитектурния облик на днешното Ларго. "Това е била наистина голяма загуба, но за тази част на града има много снимки и е наша отговорност и наша задача да разкажем за това минало, за това, че там са се намирали толкова емблематични места, които са загубени, но не трябва да бъдат загубени и в нашата памет за града", подчерта Виктор Топалов.
Той разказа, че в момента работи и по изследване на историята на квартал "Люлин", където е израсъл. "В момента там живеят много достойни хора, с които заедно се опитваме да възродим културния живот в квартала. През 80-те години знаем, че има няколко кина, няколко културни институции. За съжаление, след 1989 г. интересът към "Люлин" силно намалява и така се налага днес да възродим едни неща, правени преди 40 години. Интересното е, че днес ние с моите колеги от Историческа работилница "Люлин" се опитваме да направим същите неща 40 години по-късно. От една страна е тъжно и жалко, от друга страна виждаме обаче, че това са нещата, от които има нужда един квартал, и се надявам да ги продължим", обясни той.
