Мотивът да се приемат промените в Закона за медиацията е директива на Европейския съюз. Едно от основните направления е промяната на статута на медиаторите. „За хората е важно да знаят, че допускаме самото извънсъдебно решение, което те постигат при медиатора, да бъде внесено в съда и то да бъде одобрено от съда, за да придобие качеството на съдебна спогодба, без да е имало съдебен процес", обясни депутатът от ГЕРБ и член на Парламентарната комисия по правни въпроси Юлияна Колева. Това е необходимо, за да може на базата на тази съдебна спогодба да се пристъпва към принудително изпълнение, ако такова е наложително.
Ако въпреки усилията на медиатора и страните не се стигне до споразумение по даден спор, процедурата по медиация да не е пречка за търсенето по съдебен ред на съответните претенции. Също е важно, че медиаторът не може да бъде разпитван, като свидетел в съда. Това, което споделят хората с медиатора, не може да се използва срещу тях в съда.
„Фигурата на медиатора е прекалено нова за нашето общество, мисля че тя би била много полезна, стига да започне да се използва от хората по-пълноценно. Медиаторът е човек, който е обучен в осъществяването на тъй наречените споразумения извън съда. Тогава, когато става въпрос за спорове между граждани, той е изключително важна фигура, защото може да покаже и на двете страни техните права и неоснователни искания една към друга. Да ги насочи към компромисно решаване на техния спор и тази форма би могла да спести на гражданите твърде много пари и време, които са необходими за решаването на един съдебен спор. От друга страна пък, когато един спор не влезе в съда, това е облекчаване на съдебната система, която и без друго е изключително много натоварена. Във всеки град включително и Сливен има хора, които се занимават с медиация и на гражданите остава възможността да ги потърсят", каза още Юлияна Колева.
