Сливен

Трифон Валентин и Свети Зарезан, че и Заговезни

14 февруари 2010 00:26

Днешното празнично три в едно за пореден път извиква мисли по повод шизофренната ни празнична система. И може би тук трябва отново да припомним неуспешните опити на някои свещеници да повдигнат отново въпроса за връщането на Юлианския календар и преместването на Коледа на 7 януари и други канонични празници нататък по календара. Истинското объркване пролича през 2002 година, когато Гергьовден съвпадна с втория ден на Великден.

Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни. Празникът, който се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината.

На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате..." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор. Връзва се бяла халва „троши зъб” на конец, залюлява се и децата се хамкат, кое по-първо да захапе халвата.

В изпълнение на народните обреди някъде се прескачат огньове, а момците хвърлят запалени стрели по дворищата на момите. Стрелите са фалически символ, а в Новозагорско носят любопитното име бутурници.

Днес мнозина празнуват Трифон Зарезан по стар стил, като днешната дата е много устойчива за този празник с древни корени от времето на Големите Дионисии в тракийския култ към бога на виното и веселието, но и човешкото плодородие, въпреки преминаването от Юлианския към Грегорианския календар на 31 март 1916 г. Денят на Свети мъченик Трифон, който е лечител, прославил се с чудесата, които правел се отбелязва, първоначално у нас на 14 февруари като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Светецът е представен в смешна история в апокрифната книжнина. Той бил наказан да отреже с лозарския косер собствения си нос, защото се подиграл на Света Богородица.

Такъв елемент на наказание съществува и в стари митове, като този за тракийският бог на плодородието и виното, веселието и лозята - Сабазий, по-известен като Дионис, който всъщност е предшественик на християнския покровител на лозарите Св. Трифон. Затова в представите за Св. Трифон изследователите разпознават отгласа от древен мит. Той разказва, че тракийският цар Ликург веднъж изгонил веселата свита на Дионис. Но богът на виното си отмъстил като го подтикнал, в пристъп на безумие, да убие сина си, мислейки че зарязва лоза.

Празникът по българските земи е свързан с тракийските мистерии и по принцип всяка вяра и доктрина припокрива обичаите и така се преместват и датите и културните наслагвания.

Затова и днес по стародавен български обичай празнуват лозарите, кръчмарите и градинарите, като някъде не се свенят да празнуват и на двете дати.

Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето.

Там събралите се мъже започват ритуала по зарязването на лозите. Обърнати на изток и посрещайки слънцето, те зарязват по три лози, а с отрязаните клонки украсяват калпаците си, а днес слагат лозови венци на главите си. Избира се Цар на лозята – обикновено имотен човек, след което се прави обща богата трапеза на самото лозе или в дома на царя.

Днес по стар стил имен ден празнуват всички с името Трифон, Лозан, Гроздан, а по нов Валентин и Валентина.

Мнозина от мъжете недолюбват третия днешен празник Свети Валентин и дори се оплакват, че 8 март им е предостатъчен, за да отделят внимание на нежната половинка на човечеството. Други изтъкват, че празникът е резултат от западното културно влияние и няма нищо общо с местната традиция, и че по православен канон съществува Деня на християнското семейство. Трети посочват, че този ден е измислен от търговците, които продават милиони картички, захарни изделия, цветя, вина, бижута и прочее стоки, подходящи за подаръци и украса.

Свещеници припомнят, че Валентин не може да се определя като католически светец, защото е канонизиран преди т. н. „Схизма” от 1054 година или разделението на Християнската църква на Католическа и Източно-Православна.

Истина е обаче, че 14 февруари придоби особена популярност сред младите хора в България, които откриха в него чудесен повод за доказване на чувствата си и с удоволствие си доставят изненади на този ден. По-заможните дори обикалят света и могат да си позволят да се поразходят в гондола във Венеция през зимата, а там казват, че каналите миришат по-малко през този сезон. На деня на Свети Валентин своята творческа инвенция в областта на любовната лирика развихрят дори крайно прозаични натури в напъна да излеят своята любов върху цветна картичка. Някои дори решават да спазят романтичен стародавен обичай и да се оженят тайно.

Денят на Свети Валентин е започнал да се празнува преди повече от 1500 години. Според легендата, Валентин бил свещеник, който извършвал бракосъчетания напук на заповедите на римския император Клавдий. Императорът установил, че никой от младите мъже не иска да се присъедини към неговата армия и да напусне своите жени и любими. Когато открил, че Валентин все още изпълнява тайно бракосъчетания, той го осъдил на смърт. Според легендата Валентин излекувал дъщерята на тъмничаря от слепота и в нощта преди да го екзекутират той й изпратил бележка, подписана „от твоя Валентин”. Казват, че той починал на 14 февруари, 269 след Христа.

Излизайки от добрия тон, ще споделя хрумката, че това може да бъде и професионален поздрав на склоняващи и все по-доброволно склонени към древната професия, но така е в митотворчествата, едно от които прави от турския васал деспот Марко, който загива под зеленото знаме на Аллаха, един чутовен национален и наднационален приказен герой.

Но вие празнувайте, обичайте се и дерзайте, защото иначе ви остава репликата на магаренцето Йори „Мразя рождества и тържества. И прощавайте!

Последвайте ни