На 5 януари българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст, Неядка, Попова Коледа.
Този празник затваря цикъла на "мръсните дни", започващи от 25 декември.
"Мръсни" или "некръстни" се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение.
Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. На сутринта попът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек.
Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои.
С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.
На следващия ден - 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем.
Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината. Обредната трапеза на Кръстовден е постна. Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.
