Красимир Аврамов: Сливен ще се промени. Огънят трябва да се запали отново
Красимир Аврамов: Сливен ще се промени. Огънят трябва да се запали отново / netinfo

Популярният изпълнител Красимир Аврамов е роден в Сливен. Завършилият в НАТФИЗ артист е надарен и с феноменален глас. През 1998 г. Красимир заминава за САЩ и се установява в Лос Анджелис. За 10 години на американска земя прави впечатляваща кариера. След концерти по целия свят, Красимир печели наградата „Суперзвезда на годината" на музикалните награди в Лос Анджелис през 2005.

Краси, добре дошъл в Сливен, чувстваш ли се тук като у дома си?

Аз съм си у дома. Където и да съм пял по света, винаги съм казвал, че съм българин от прекрасния град Сливен. Когато съм тук, се връщам в детството си. На осем години вече бях в самодейния състав към профсъюзния дом „Съби Димитров" като комедиант и мим. Заедно с народна певица и акордеонист обикаляхме сливенските села с една УАЗ-ка и правихме представленията директно сред нивите. Хората почиваха и се забавляваха. Винаги си спомням с емоция за тези години.

Тук си и заради закриването на предизборна кампания на БСП с хепънинга „Ти си наред! Промени Сливен!". Какво е отношението ти към изборите и гласуването?

Категоричен съм, че всеки трябва да гласува. Важно е да имаш мнение и да го изразиш. Пропускал съм да изразя мнението си на избори, само когато съм бил на път. Дори съм гласувал и за президент на САЩ през 2008 г., когато Барак Обама спечели.

Подкрепям напълно доброволно идеята, че в Сливен трябва да има генерална промяна. Вярвам, че един човек на реда и дадената дума като ген. Милев е добър избор за Сливен. Така мислят и мои приятели, които са служили при ген. Милев в с. Сотиря. И от тях чух следното: „Каквото е обещавал на войниците си, го е вършил."

Харесах идеята в Сливен да има хепънинг, да има събитие за младите и талантливите. Сливен винаги е бил град, в който е горял огън - огънят на културата и духа. И смятам, че хората тук трябва да повярват, че той отново може да гори. И да подкрепят хората, на които им пука за това.

Как изглежда Сливен през твоите очи сега?

Градът ни се затвори, изпадна в изолация. Преди четири години се върнах тук след 7 години отсъствие. Видях един тотално разбит град, с много нищета. Хора, които си стоят вкъщи пред телевизорите, гледат чалга канали и мислят как ще изкарат утрешния ден. Няма усмивки. Тази атмосфера се усеща и от колегите ми музиканти. Те не включват Сливен в графиците на турнетата си. Защото дори и на концерти с „вход свободен" сливналии не идват. Не им е до това. 

А бяхме културен център, град на фестивали и традиции. От цялата страна идваха изпълнители, за да изявят таланта си. 

Знаете ли, че в Холандия сме известен с проститутките си. Чух го с ушите си. И това е градът, който беше средище на музиканти, художници, промишленост. Сега емблемата ни са комарджии и  джебчии.

Какво смяташ, че трябва да се промени и тук, и в цяла България?

Отговарям с един пример, който ми направи силно впечатление. По CNN да рекламират държавата Македония. Кой дава пари за рекламата? Самата държава. А какво прави България, която има всичко - уникална природа и хора, възможности за туризъм. Но няма власт, на която да й пука за това.

С какво се занимаваш сега, освен с музика?

Написах книга. „Между два свята. Любов, лъжи и Евровизия". Тя е документален роман, в него има и много екшън и комедия. Пиша от първо лице, имената на действителните лица са сменени. Описал съм и прословутия случай с „грешката", когато в дома ми нахлу НСБОП. Просто ми е жалко какви лидери управляват днес България.  Затова в важно да се гласува.