Понякога съдбата е благосклонна към едни и сурова дори жестока към други. Понякога ощетените успяват - въпреки съдбата, въпреки нечовешките трудности, въпреки нихилизма на околните, трябва им добра дума, протегната ръка и човешки чувства от другата страна. Всичко това усетихме и разбрахме в срещата си с една млада жена от Попово.
Ирина Стоянова е 39-годишна жена от Попово. Тя страда от детска церебрална парализа, но според тези, които я познават, никога не се оплаква от това. Приела е съдбата си, такава каквато е и се стреми да бъде пълноценна и да изразява себе си, дори в това положение. Да се чувства пълноценна й помага и това, че е член на Основната организация на Съюза на инвалидите в Попово. Там тя се среща с други хора в нейното състояние или с друг здравословен проблем.
Ирина е успяла да се научи да пише на компютър, но не с пръстите на ръцете си, както мнозинството от хората, а с тези на краката. И не ползва компютъра за игри и развлечения, а за да общува и ... да пише разкази.
В началото, когато е искала нещо да бъде записано, е диктувала на свой приятел. Но след като той е заминал и не е можел да й помага повече, тя е трябвало да се справя сама. Полека-лека се научила да пише с пръстите на краката си и така тя вече сама пише своите разкази от около пет години насам. Две книги е написала Ирина по този начин, като в последствие ги е издала - „Децата на миньора" и Сборник разкази.
Ирина казва, че идеята за всеки разказ й идва отвътре, а в последствие се доразвива в съзнанието й. Сама определя историите си като фантастични, но подчертава, че в никакъв случай не са фентъзи. Близо 20 години разнообразява и осмисля битието си чрез писането. Първата й изява била в списание „Космос", спомня си тя. Редовно гледа научно-популярни предавания, които я обогатяват и развличат.
Тази година, в Деня на народните будители, в читалището в Попово е било официалното представяне на сборника с разкази на Ирина. „Бях щастлива, всичко мина добре, присъстваха много приятели" - разказва тя.
А за компютъра казва, че й дава свободата, която усеща при общуването. Има приятели от Попово, от други градове в страната, а и такива от чужбина - редовно си пише с хора от Чикаго, например.
По повод Международния ден на хората с увреждания, 3 декември, тя получи грамота от местната структура на Съюза на инвалидите в България за своя личен принос и добър пример при интегрирането на хората в неравностойно положение.
Относно мечтите си Ирина казва: „Желая обществото да ни приеме, нас различните, такива каквито сме. Защото ние сме със силен дух и добри сърца и можем да дадем нещо на света".
