Културен пласт, жилищни структури, ями, керамика и други артефакти от Късната бронзова епоха са открити в Плиска. За находката съобщиха археологът Янко Димитров от НАИМ при БАН - Филиал в Шумен и неговите съекипници Христина Стоянова от РИМ-Шумен и Станислав Иванов от Филиала на НАИМ в Шумен.
Те провеждаха спасително археологическо проучване по трасето на изграждан канал на пречиствателната станция за отпадни води на фабрика в Плиска.
Плиска е известна на всеки специалист като първа столица и важен център на средновековната българска държава и култура. Едва през последните 4-5 години в района по горното течение на Асар дере бе открит и се проучва Керамичен производствен център от Римската епоха. Сега за първи път става ясно, че Плиска е селище не с вековна, а с хилядолетна история. Намерените при проучването материали показват, че обектът датира от Късната бронзова епоха (ХІV - ХІІІ в. пр. н.е.). „Възрастта" на обекта е повече от 3 300 години и той е съвременен с културата в Микена (днешна Гърция) и Новото царство в Египет.
Според екипа, направил това откритие, то е от изключителна важност за българската археологическа наука, тъй като късната бронзова епоха е сравнително слабо изследвана в Североизточна България. В археологическите среди съществуват сериозни дискусии по редица проблеми на епохата, особено що се отнася до планировката на селищата, жилищната архитектура, а също и на движимите паметници - керамиката, битовите предмети.
При същите разкопки археолозите са разкрили и 3 археологически структури от ранното Средновековие (VІІІ-ІХ в.), когато Плиска е столица на българската държава. Това са дървена ограда на голям двор, отбранителен ров и жилище-полуземлянка.
Според археолозите е необичаен и засега без точно обяснение фактът, че по протежение на близо 200 м по трасето на канала няма други жилища.
На необичайна ситуация се попадна в южната част на жилището, където се разкри дълбока яма, запълнена с големи речни камъни, повечето от тях силно горели. На въпроса защо тези камъни са били донесени и складирани от обитателите на жилището и за какво са били използвани засега е трудно да се отговори, смята археолога Янко Димитров.
Една от версиите е, че са ползвани за загряване на вода.
При проучването на жилището е открита и фрагментирана керамика, която може да се датира в края на VІІІ - първата половина на ІХ в.
Находките от жилището са малко и съвсем естествено са „непредставителни", като например шило от кост и тухла със следи от заточване на такива шила, част от керамичен плешлен за вретено.
