Предполагаемото място на гроба на Цар Петър I в старата столица Преслав показа археологът проф. Николай Овчаров. Хипотезата му за гробницата на наследника на Симеон Велики се заражда след дълъг анализ. Едно от доказателствата в подкрепа на тези твърдения е част от мраморен саркофаг, намираща се в близост до кръстокуполната църква в стария Преслав. „Това е фрагмент от покривната плоча на саркофаг, виждат се само ръбовете, вижда се покривната част и има нещо като нимб, а знаем, че цар Петър е канонизиран за Светец", поясни археологът.
Датировката на предполагаемата гробница съвпада и с периода на смъртта на Цар Петър - 969 г. „Аз ще искам тук да сложим една табелка, че това място е предполагаемият гроб на големия български Цар Петър", заяви проф. Овчаров.
Историкът показа и първият стенопис на българска църква, който обаче не е запазен изцяло. Стенописът се съхранява в историческия музей на Велики Преслав. Но днес бе показан на Старините. Запазените фрагменти от него показват изображение на ангел, който е красял стените на кръстокуполната църква в старата столица. Находката е датирана от първата половина на 10 век.
Сред находките от тазгодишните разкопки в Преслав личат няколко монети, апликации за колан и елементи от богослужебен инвентар.
Проф. Овчаров и археологът Ангел Конаклиев показаха и откритите тръби от водопроводната система на втората българска столица. Историците се удивляват от откритата украса на глинените тръби.
„Всичките тръби имат различна украса и ние се чудим, защо е необходимо да украсяваш нещо, което ще отиде под земята", каза още проф. Овчаров.
Следите от украса ясно си личат по глинените тръби, интересна е и последователността, по която са полагани в земята, защото всяка седма тръба е без украса, факт, който допълнително озадачава историците.
