Днешният 24 май - Ден на българската писменост, просвета и култура, е по-специален за учителя по български език и литература Валерий Янков от шуменското училище "Панайот Волов", на когото предстои пенсиониране.
За мен това е последният празник, който ще празнувам в училище. Иначе - празникът никога няма да излезе от моето съзнание. Аз съм свързан с него и професионално, и емоционално, казва той.
Трябва да отдадем дължимото на братята Кирил и Методий за това, което са направили за нас и всички славянски народи, казва учителят.
Повече от 25 години той преподава книжовния език на ученици от няколко поколения. Вижда и разликата между тях.
dariknews.bg
Това е неизбежно - с навлизането на технологиите те се интересуват от все повече неща и става по-трудно да се привлича вниманието им, обяснява учителят и допълва, че въпреки това се стреми към това.
Господин Янков ясно си спомня и първия учебен ден през 1992 година, в който застава пред черната дъска.
"Бях притеснен. Но децата бяха много добри и ми помогнаха да преодолея вълнението", разказва учителят за класа отпреди 26 години.
Но когато вляза и видя децата, се успокоявам, разказва той и пояснява, че изкарва часовете с тактика - като лавира между шеги, но и повишаване на тон.
През годините много от неговите ученици са заминали за чужбина, където учат в престижни университети. Много се радвам на успехите им, казва Валерий Янков и с усмивка добавя, че когато те се връщат, му казват "Искаме пак да сме ученици".
