Природозащитни и научни организации от десет държави по поречието на р. Дунав, сред които и WWF България, обединиха усилия, за да помогнат за спасяването на едни от най-застрашените риби в света.
Запазили се почти непроменени през последните 200 милиона години, днес есетрите са останали със съвсем малко естествени местообитания. В долното течение на реката, преминаващо и по границата между България и Румъния, се срещат голяма част от жизнеспособните размножаващи се есетрови популации в Европейския съюз.
Като част от дейностите по възстановяването на мигриращите риби в Дунавския басейн WWF и партньори извършиха зарибяване с едногодишни изкуствено отгледани руски есетри в околностите на град Исакча в Румъния.
Някога руската есетра е била най-често срещаният есетров вид в Дунав. Проучвания обаче сочат, че само за четири години уловът ѝ е спаднал с 99 %. Възстановяването на критично застаршените ѝ популации изисква прилагането на съвременни консервационни методи. Затова преди да бъдат пуснати във водата, рибите бяха маркирани за да бъдат идентифицирани в случай на повторно улавяне.
Това ще осигури ценни данни за миграционния им път, както и за процента на оцелелите екземпляри. „От 2007 г. насам сме извършили поредица от зарибявания. Пуснали сме във водите на река Дунав повече от 500 000 риби от три есетрови вида - руска есетра, моруна и пъструга.
Миналата година отчетохме и първите резултати. Натъкнахме се на екземпляри от руска есетра и моруна, пуснати през 2013 г.“, коментира Мариян Параскив от Румънския национален институт за изследване и развитие Делта, който има основна роля за пускането на рибите. „Новите риби са на възраст, която ги прави по-малко уязвими на рискове, а и разстоянието до Черно море не е дълго.“
„Руската есетра е най-силно застрашената от четирите вида есетри, които все още се срещат в долното течение на Дунав. Изключително важно е да възстановим нейната популация.
Освен това искаме да отчетем какъв процент от новите риби ще оцелеят в дългосрочен план,“ каза Кристина Мунтану от WWF Румъния. По същото време зарибяване на река Дунав беше извършено и в района на унгарското градче Бажа. За целта бяха използвани риби от най-малкия есетров вид - чигата.
За разлика от другите видове тя не мигрира от Черно море през размножителния период, а а живее изцяло в сладки води. Изминавайки максимално миграционно разстояние по реката от малко над 300 км, в наши дни чигата е най-разпространеният есетров вид в Дунав.
Мигриращите риби са обективен показател за екологичното състояние на реката, особено по отношение на функцията ѝ като екологичен коридор. Но все по-сериозната човешка намеса поставя непреодолими бариери по техния миграционен маршрут. Изграждането на язовири и водноелектрически централи води до фрагментация на техните местообитания. Рибите вече не могат да се придвижват нагоре по течението на реката, за да се размножават и да достигат до местата си за хранене.
В дългосрочен план тези прегради, заедно с други антропогенни дейности като прекомерния улов и замърсяването на местообитанията, заплашват да доведат до изчезването на видовете.
Днес всичките 27 есетрови вида са записани в Червената книга на Международния съюз за защита на природата. А 16 от тях са критично застрашени. WWF България има ключова роля в действията за опазване на мигриращите риби.
От години експретите на природозащитната организация провеждат тереннни дейности. През септември те преминаха на специализирано обучение по идентифициране и картиране на местообитанията на есетрите в Тулча и вече се отправиха на експедиция край българските брегове на Дунав.
WWF се подготвя да вземе активно участие и в разработването на ключовата трансгранична стратегия за възстановяване и опазване на разрушените екологични коридори.
Събитието по зарибяване на Дунав беше организирано по проекта „Свободен път за рибите по Дунав“ (MEASURES)
Запазили се почти непроменени през последните 200 милиона години, днес есетрите са останали със съвсем малко естествени местообитания. В долното течение на реката, преминаващо и по границата между България и Румъния, се срещат голяма част от жизнеспособните размножаващи се есетрови популации в Европейския съюз.
Като част от дейностите по възстановяването на мигриращите риби в Дунавския басейн WWF и партньори извършиха зарибяване с едногодишни изкуствено отгледани руски есетри в околностите на град Исакча в Румъния.
Някога руската есетра е била най-често срещаният есетров вид в Дунав. Проучвания обаче сочат, че само за четири години уловът ѝ е спаднал с 99 %. Възстановяването на критично застаршените ѝ популации изисква прилагането на съвременни консервационни методи. Затова преди да бъдат пуснати във водата, рибите бяха маркирани за да бъдат идентифицирани в случай на повторно улавяне.
Това ще осигури ценни данни за миграционния им път, както и за процента на оцелелите екземпляри. „От 2007 г. насам сме извършили поредица от зарибявания. Пуснали сме във водите на река Дунав повече от 500 000 риби от три есетрови вида - руска есетра, моруна и пъструга.
Миналата година отчетохме и първите резултати. Натъкнахме се на екземпляри от руска есетра и моруна, пуснати през 2013 г.“, коментира Мариян Параскив от Румънския национален институт за изследване и развитие Делта, който има основна роля за пускането на рибите. „Новите риби са на възраст, която ги прави по-малко уязвими на рискове, а и разстоянието до Черно море не е дълго.“
„Руската есетра е най-силно застрашената от четирите вида есетри, които все още се срещат в долното течение на Дунав. Изключително важно е да възстановим нейната популация.
Освен това искаме да отчетем какъв процент от новите риби ще оцелеят в дългосрочен план,“ каза Кристина Мунтану от WWF Румъния. По същото време зарибяване на река Дунав беше извършено и в района на унгарското градче Бажа. За целта бяха използвани риби от най-малкия есетров вид - чигата.
За разлика от другите видове тя не мигрира от Черно море през размножителния период, а а живее изцяло в сладки води. Изминавайки максимално миграционно разстояние по реката от малко над 300 км, в наши дни чигата е най-разпространеният есетров вид в Дунав.
Мигриращите риби са обективен показател за екологичното състояние на реката, особено по отношение на функцията ѝ като екологичен коридор. Но все по-сериозната човешка намеса поставя непреодолими бариери по техния миграционен маршрут. Изграждането на язовири и водноелектрически централи води до фрагментация на техните местообитания. Рибите вече не могат да се придвижват нагоре по течението на реката, за да се размножават и да достигат до местата си за хранене.
В дългосрочен план тези прегради, заедно с други антропогенни дейности като прекомерния улов и замърсяването на местообитанията, заплашват да доведат до изчезването на видовете.
Днес всичките 27 есетрови вида са записани в Червената книга на Международния съюз за защита на природата. А 16 от тях са критично застрашени. WWF България има ключова роля в действията за опазване на мигриращите риби.
От години експретите на природозащитната организация провеждат тереннни дейности. През септември те преминаха на специализирано обучение по идентифициране и картиране на местообитанията на есетрите в Тулча и вече се отправиха на експедиция край българските брегове на Дунав.
WWF се подготвя да вземе активно участие и в разработването на ключовата трансгранична стратегия за възстановяване и опазване на разрушените екологични коридори.
Събитието по зарибяване на Дунав беше организирано по проекта „Свободен път за рибите по Дунав“ (MEASURES)
