Трайко Андонов – ветеран от Втората световна война отбеляза 100-та годишнина от рождението си. На празненството присъстваха началникът на Военно окръжие – Русе подп. Цанко Недев, зам. областният управител на Област Русе Валентин Колев, директорът на дирекция „Здравни и социални дейности“ в Община Русе Мариела Личева, председателят на Съюза на ветераните от войните в Русе Вася Бойчева, близките, роднините и приятелите на г-н Андонов. Г-жа Личева връчи на рожденика поздравителен адрес и подарък – картина с изглед към Доходното здание и Паметника на свободата от името на кмета на Община Русе Пламен Стоилов, както и поздравителен адрес и подарък и от името на чл. кор. проф. д.т.н. Христо Белоев. Г-н Андонов получи и почетен знак за заслугите си от името на Министъра на отбраната Красимир Каракачанов.
Трайко Андонов е роден е на 14 март 1918 г., в село Лазаро Поле, Македония. През 1926 г. семейството му идва в България и се установява в гр. Бяла (Русенско). През 1939 г. полага войнишка клетва, а през 1940 г. става ефрейтор, като по-късно му е присвоено званието кандидат подофицер. Завършва военната си служба същата година.
По време на 2-рата Световна война два пъти е мобилизиран и изпращан в противовъздушните батареи около София и Перник, за да защитава въздушното пространство над тях. В последствие получава удостоверение за участието си в бойни действия по време на война, което му дава право да ползва предвидените придобивки за ветераните от войните. През 1948 г. се установява да работи в Русе.
Работил е като експедитор в „ДЕСПРЕД“; началник отдел „Снабдяване и пласмент“ в Градски прокомбинат; началник отдел Завод „Петър Караминчев“; старши инженер в завод „Г. Димитров“; водещ корабостроител и др. Пътувал е в Европа и бившия Съветски съюз, за да договаря стока за местната промишленост. След пенсионирането си е поканен от ръководството на „Камашит“ Силистра да работи при тях, като до 1978 г. е главен моделиер.
Трайко Андонов е роден е на 14 март 1918 г., в село Лазаро Поле, Македония. През 1926 г. семейството му идва в България и се установява в гр. Бяла (Русенско). През 1939 г. полага войнишка клетва, а през 1940 г. става ефрейтор, като по-късно му е присвоено званието кандидат подофицер. Завършва военната си служба същата година.
По време на 2-рата Световна война два пъти е мобилизиран и изпращан в противовъздушните батареи около София и Перник, за да защитава въздушното пространство над тях. В последствие получава удостоверение за участието си в бойни действия по време на война, което му дава право да ползва предвидените придобивки за ветераните от войните. През 1948 г. се установява да работи в Русе.
Работил е като експедитор в „ДЕСПРЕД“; началник отдел „Снабдяване и пласмент“ в Градски прокомбинат; началник отдел Завод „Петър Караминчев“; старши инженер в завод „Г. Димитров“; водещ корабостроител и др. Пътувал е в Европа и бившия Съветски съюз, за да договаря стока за местната промишленост. След пенсионирането си е поканен от ръководството на „Камашит“ Силистра да работи при тях, като до 1978 г. е главен моделиер.
