Световен ден на здравето
Световен ден на здравето / DarikNews

Темата на Световния ден на здравето през 2002 г. „Движете се за здраве“ провокира световен дебат по отношение на факторите, които са причина за превръщането на незаразните заболявания в епидемия. Според Световната здравна организация тенденцията се наблюдава както в развитите, така и в развиващите се страни и се дължи основно на бързо променящия се начин на живот на модерното общество, съпроводен от намалена физическа активност, нездравословно хранене, повишаване на употребата на алкохол и тютюнопушене.

С цел привличане вниманието на политици, здравната общност и гражданското общество към тези проблеми и разпространяването на информация за ползите от спортуването и здравословния начин на живот, на 10 май започва да се отбелязва Световния ден, посветен на инициативата на СЗО „Движението - това е здраве”.

Отбелязването на този ден започва през 2002 г. по инициатива на 55-та Световна здравна асамблея, когато е приета Резолюция по въпросите на храненето, физическата активност и здравето.

Документът призовава страните-членки на СЗО всяка година да организират на национално и местно ниво инициативи, популяризиращи ползите от физическата активност сред всички групи от населението, като се отчита значението й за подобряване на физическото и психическото здраве.

Необходимостта от отбелязването на световен ден „Движението – това е здраве“ става още по-силна и поради факта, че силният оздравителен потенциал, който притежава физическата активност, продължава да остава неизползван за голяма част от хората в съвременния свят.

Посланието намира подкрепа и в резултатите от Доклада за състоянието на здравеопазването в света, 2002 г. „Намаляване на риска, промоция на здравословен начин на живот”, в който ниската физическа активност е включена в списъка на основните рискови фактори, които водят до увеличаване на заболеваемостта и смъртността от неинфекциозни болести в света. Съгласно направените в доклада оценки, ниската физическа активност като цяло се явява причина за 1,9 млн. смъртни случаи (през 2000 г.), а също така и за 15%-20% от случаите на исхемична болест на сърцето, диабет и някои видове рак.

Ниската физическа активност, заедно с тютюнопушенето и нездравословното хранене представляват важни по значение рискови фактори за хроничните болести.

Независимо, че ниската физическа активност не може да бъде пряка причина за влошаване на психичното здраве, известно е, че физически активният начин на живот може да намали стреса, безпокойството и симптомите на депресия сред хората с подобни проблеми.

Установено е, че тенденцията към общо намаляване на нивото на физическа активност е още по-силно изразена в бедните градски райони.

Според експерти, над 60% от световното население не са физически активни в такава степен, която може да бъде полезна за тяхното здраве. Установено е и че физическата активност значително намалява с възрастта.

Особено обезпокоително е, че в глобален аспект се наблюдава все по-голям спад в нивото на физическата активност и подготовка на децата в училищна възраст. Затова са необходими повече инициативи, напомнящи, че за осигуряване здравословното развитие на подрастващите, децата се нуждаят от ежедневна физическа активност с продължителност поне 60 минути.

Физически активният начин на живот на жените също не е на необходимото ниво. Все повече представители на женския пол са засегнати от заболявания, свързани с недостатъчна физическа активност – сърдечно-съдови, диабет, остеопороза, рак на млечната жлеза и др. Доказано е, че физическата активност при жените, освен за понижаване на риска от изброените заболявания, спомага и за подобряване на психичното им здраве и увеличава възможностите за тяхната социална интеграция в обществото.

Редовната физическа активност – 5 пъти седмично по най-малко 30 минути, е препоръчителна и за възрастните хора, тъй като подобрява функционалното състояние и качеството им на живот. Интензивността на физическата активност трябва да има умерен и индивидуализиран характер. По този начин може да бъде намалено разпространението сред възрастните хора на заболявания като миокарден инфаркт и мозъчен инсулт, остеоартрит, остеопороза, хипертонична болест и др.

Физическа активност на работното място също отбелязва своя спад, поради нарастването на зависимостта ни от нови технологии, които спестяват физически усилия и време. В резултат на тази тенденция обаче, за повечето от нас е характерно ниско ниво на физическа активност.

Физическата активност на работното място е ползотворна в еднаква степен за работодателите  и за служителите, тъй като спомага, от една страна, за по-висока работоспособност и по-малко случаи на травматизъм, а от друга подобрява показателите, характеризиращи физическото и психическо здраве на работещите.

Физическа активност на населението в България, според данни от национално изследване:
•    80% от хората на възраст 25-64 г. са с ниска физическа активност;
•    налице е ниско ниво на информираност на населението за ползата от физическата активност при профилактика и лечение на заболяванията;
•    едва 7% от пациентите получават информация и съвети за физическа активност от лекар или друг медицински персонал.

Данни от епидемиологични изследвания за влиянието на физическата активност върху здравето:
•    Увеличаване на очакваната продължителност на живота в добро здраве с 8-10 години;
•    Понижаване риска от хронични болести:
•    Исхемична болест на сърцето - 2 пъти по-нисък риск сред хората с физически активен начин на живот;
•    Мозъчен инсулт - намаляване на риска с 1/4;
•    Хипертонична болест  - по-нисък риск от развитие на болестта, както и в дългосрочен план при контролиране на заболяването;
•    Неинсулинозависим захарен диабет тип 2 - намаляване на риска средно с 1/3;
•    Онкологични заболявания – намаляване на риска от рак на дебелото черво с 40%, както и от рак на млечната жлеза и на простатата;
•    Наднормено тегло и затлъстяване - ефективно средство за контрол на телесното тегло. Смята се, че физическата активност не води до изменения в костната плътност, за разлика от специализираните диетични режими;
•    Благоприятно повлияване на холестероловия профил;
•    Забавяне процесите на стареене - организмът на физически активните лица е по-устойчив към процесите на възпаление и увреждане на клетките.