Премиерата на оперетата "Прилепът" - един то шедьоврите на Йохан Щраус - син ще се състои днес. Режисьор на спектакъла е д-р Аделаида Якимова. Първоизточникът на либретото на четвъртата поред оперета на Йохан Щраус-син идва от Париж, където двамата прочути литератори Анри Мейак и Луи Алеви (автори на текста на „Кармен” и на редица либрета на Офенбах) използват истински случай, за да напишат комедията си „Бъдни вечер”, или „Часовникът със звънец”.
Тя има голям успех в Париж и се приема като неприкрита сатира срещу френското. Този автентичен случай, напомнящ анекдотите от парижките булеварди и кафенета, е описан в много европейски вестници от това време.
Либретото на оперетата е написано от двамата виенски литератори Рихард Жене и Карл Хафнер, които запазват интригата на френската пиеса, като ѝ дават заглавието „Прилепът“. Йохан Щраус-син бил във възторг от сюжета и съчинява музиката само за 43 дни.
Операта с апел за помощ към депутати и институции
Оперетата е поставена за първи път на 5 април 1874 в театър „Ан Дер Вийн”, Виена. Трудно е да си представим днес, че партитурата на „Прилепът” е била захвърлена в архива на театъра след 16-тото представление и, че критиката и публиката в австрийската столица не оценили шедьовъра на своят любим маестро. Вероятно това се е дължало на депресията, обхванала виенчани след голямата борсова криза от 1873 година.
Жизнерадостният дух на музиката на оперетата явно бил в разрез с настроението на слушателите. Висшите аристократични и буржоазни кръгове не приели пародията и хумора, с който Щраус ги обрисувал в музиката си.
И докато във Виена „Прилепът” бил забравен, то в Берлин той имал голям успех. Едва на следващия сезон оперетата на Щраус била „реабилитирана” в Австрия. Музиката на „Прилепът” на Щраус е квинтесенция на виенския бит от втората половина на 19 век.
Сред най-интересните страници в нея са увертюрата, пълният с ирония терцет при изпращането на Айзенщайн в затвора от 1-во действие, целият първи финал; финалът на 2-ро действие. Решен като непрекъснато нарастващ апотеоз на виенски валс - всъщност това е кулминацията на цялата оперета; още лиричният терцет от последно действие, както и арията на Адела, на Розалинда, дуета с часовника.
Всички тези музикални бисери дават основание на Густав Малер да определи „Прилепът” през 1884 като „голяма комична опера”. Режисьорът на "Прилепът" д-р Аделаида Якимова-Фурнаджиева е родена в Русе.
Наградиха първенците в конкурса "Северно сияние"
Многостранно изявена творческа личност, с широта на своите интереси, Аделаида Якимова завършва НУИ „Проф.Веселин Стоянов“ в Русе с три специалности – Пиано, Класическо пеене и Хорово дирижиране. През 1980 завършва специалност Класическо пеене в НМА „Проф.Панчо Владигеров“.
Още като съвсем млад изпълнител тя става лаурeат на конкурса „Светослав Обретенов”. След стажантските години на сцената на Софийската опера(1980-1983) младата певица избира да продължи своя път в света на операта на сцената на Русенската опера, къдетов продължение на 18 творчески сезонаработи като солист-артист, а по-късно, успоредно с това - и като асистент-режисьор.
През 2005 година Аделаида Якимова защитава своята магистърска степен по Музикално-сценична режисура в НМА „Проф.Панчо Владигеров“, а през 2008 година е присъдена степента „Доктор“ за нейната дисертация в областта на музикално-сценичната режисура “Психо-физическа подготовка на оперния певец-актьор – важен етап от музикално-сценичното му развитие.
Алтернативни принципи и техники“. В същия период Аделаида Якимова е хоноруван преподавател в НМА „Проф.Панчо Владигеров“ и работи като свободнопрактикуващ оперен режисьор. Аделаида Якимова-Фурнаджиева има десетки роли като оперен артист.
Като режисьор-постановчик репертоарът ѝ включва оперпите „Риголето, „Травиата“, „Макбет“, „Аида“, „Дон Жуан“, „Така правят всички жени“, „Слугинята господарка“, „Тоска“, „Измаменият кадия“ (Глук), „Телефонът“ (Меноти), авторския спектакъл - оперна метаморфоза по Моцарт и Шекспир „Бастиен и Бастиена и техният сън в лятна нощ“, „Нос“ (Шостакович), както и оперетите „Царицата на чардаша“ и „Прилепът“.
Носител е на наградата на Съюза на музикалните и танцови дейци „Кристална лира“ за 2012 годиназа постановката ѝ на операта на Дмитрий Шостакович „Нос“, представена на сцената на Русенската опера за първи път в България.
Аделаида Якимова-Фурнаджиева неуморно развива и своята научна дейност в областта на музикално-сценичното изкуство. Автор е на книги и научни публикации – „Психо-физическа подготовка на актьора за работа.
Алтернативни принципи и техники” (2006), „Моят живот с Моцарт” („Брод”, 2011), както и на множествопопулярнистатии и материали в професионалнииздания, посветени на музикалното изкуство.Под печат е новата ѝ книга „Симфония за огледалния свят „Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе” (херменевтично изследване на тайното познание и музикалните му отражения).
От началото на сезон 2017-2018 Аделаида Якимова-Фурнаджиева работи като режисьор в творческия екип на Държавна опера-Русе.
Тя има голям успех в Париж и се приема като неприкрита сатира срещу френското. Този автентичен случай, напомнящ анекдотите от парижките булеварди и кафенета, е описан в много европейски вестници от това време.
Либретото на оперетата е написано от двамата виенски литератори Рихард Жене и Карл Хафнер, които запазват интригата на френската пиеса, като ѝ дават заглавието „Прилепът“. Йохан Щраус-син бил във възторг от сюжета и съчинява музиката само за 43 дни.
Операта с апел за помощ към депутати и институции
Оперетата е поставена за първи път на 5 април 1874 в театър „Ан Дер Вийн”, Виена. Трудно е да си представим днес, че партитурата на „Прилепът” е била захвърлена в архива на театъра след 16-тото представление и, че критиката и публиката в австрийската столица не оценили шедьовъра на своят любим маестро. Вероятно това се е дължало на депресията, обхванала виенчани след голямата борсова криза от 1873 година.
Жизнерадостният дух на музиката на оперетата явно бил в разрез с настроението на слушателите. Висшите аристократични и буржоазни кръгове не приели пародията и хумора, с който Щраус ги обрисувал в музиката си.
И докато във Виена „Прилепът” бил забравен, то в Берлин той имал голям успех. Едва на следващия сезон оперетата на Щраус била „реабилитирана” в Австрия. Музиката на „Прилепът” на Щраус е квинтесенция на виенския бит от втората половина на 19 век.
Сред най-интересните страници в нея са увертюрата, пълният с ирония терцет при изпращането на Айзенщайн в затвора от 1-во действие, целият първи финал; финалът на 2-ро действие. Решен като непрекъснато нарастващ апотеоз на виенски валс - всъщност това е кулминацията на цялата оперета; още лиричният терцет от последно действие, както и арията на Адела, на Розалинда, дуета с часовника.
Всички тези музикални бисери дават основание на Густав Малер да определи „Прилепът” през 1884 като „голяма комична опера”. Режисьорът на "Прилепът" д-р Аделаида Якимова-Фурнаджиева е родена в Русе.
Наградиха първенците в конкурса "Северно сияние"
Многостранно изявена творческа личност, с широта на своите интереси, Аделаида Якимова завършва НУИ „Проф.Веселин Стоянов“ в Русе с три специалности – Пиано, Класическо пеене и Хорово дирижиране. През 1980 завършва специалност Класическо пеене в НМА „Проф.Панчо Владигеров“.
Още като съвсем млад изпълнител тя става лаурeат на конкурса „Светослав Обретенов”. След стажантските години на сцената на Софийската опера(1980-1983) младата певица избира да продължи своя път в света на операта на сцената на Русенската опера, къдетов продължение на 18 творчески сезонаработи като солист-артист, а по-късно, успоредно с това - и като асистент-режисьор.
През 2005 година Аделаида Якимова защитава своята магистърска степен по Музикално-сценична режисура в НМА „Проф.Панчо Владигеров“, а през 2008 година е присъдена степента „Доктор“ за нейната дисертация в областта на музикално-сценичната режисура “Психо-физическа подготовка на оперния певец-актьор – важен етап от музикално-сценичното му развитие.
Алтернативни принципи и техники“. В същия период Аделаида Якимова е хоноруван преподавател в НМА „Проф.Панчо Владигеров“ и работи като свободнопрактикуващ оперен режисьор. Аделаида Якимова-Фурнаджиева има десетки роли като оперен артист.
Като режисьор-постановчик репертоарът ѝ включва оперпите „Риголето, „Травиата“, „Макбет“, „Аида“, „Дон Жуан“, „Така правят всички жени“, „Слугинята господарка“, „Тоска“, „Измаменият кадия“ (Глук), „Телефонът“ (Меноти), авторския спектакъл - оперна метаморфоза по Моцарт и Шекспир „Бастиен и Бастиена и техният сън в лятна нощ“, „Нос“ (Шостакович), както и оперетите „Царицата на чардаша“ и „Прилепът“.
Носител е на наградата на Съюза на музикалните и танцови дейци „Кристална лира“ за 2012 годиназа постановката ѝ на операта на Дмитрий Шостакович „Нос“, представена на сцената на Русенската опера за първи път в България.
Аделаида Якимова-Фурнаджиева неуморно развива и своята научна дейност в областта на музикално-сценичното изкуство. Автор е на книги и научни публикации – „Психо-физическа подготовка на актьора за работа.
Алтернативни принципи и техники” (2006), „Моят живот с Моцарт” („Брод”, 2011), както и на множествопопулярнистатии и материали в професионалнииздания, посветени на музикалното изкуство.Под печат е новата ѝ книга „Симфония за огледалния свят „Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе” (херменевтично изследване на тайното познание и музикалните му отражения).
От началото на сезон 2017-2018 Аделаида Якимова-Фурнаджиева работи като режисьор в творческия екип на Държавна опера-Русе.
