Промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България подкрепи на първо четене комисията по отбрана. "За" гласуваха 18 депутати, а "против" – двама.
С промените се създава се изрична уредба относно определяне дейността на Върховното главно командване и разрешаване използването на оръжие и/или технически средства от въоръжените сили срещу безпилотни автономни системи и средства при охрана и отбрана на военни обекти, пунктове за постоянна дислокация, военни формирования, техника и корабни платформи, разположени извън пунктовете за постоянна дислокация.
В действащата законова уредба липсва регламентация относно организацията на дейността на Върховното главно командване, пише в мотивите на законопроекта. В документа се посочва, че Върховното главно командване подпомага президента при ръководството на отбраната и въоръжените сили. С промените се въвежда задължението за изготвяне на процедури за дейността на командването от министъра на отбраната, който чрез Министерския съвет ги предлага за утвърждаване с указ на президента.
С промените в Закона за отбраната и въоръжените сили се уреждат правоотношенията във Върховното главно командване, каза председателят на Народното събрание Наталия Киселова.
Нямаме стандартни оперативни процедури за функциониране на Върховното главно командване, отбеляза министърът на отбраната Атанас Запрянов при представянето на законопроекта. За първи път доразработваме въпроса за дейността му, добави той.
Върховното главно командване е определено в Конституцията. От приемането на Конституцията до момента има вакуум как точно работи това Върховно главно командване и това е голям проблем от 30 години, каза пред депутатите председателят на комисията по отбрана Христо Гаджев (ГЕРБ-СДС). Идеята на Министерството на отбраната е как точно да работи Върховното главно командване, по нея се работи от четири-пет години и е съгласувано с президентството, каза още Гаджев.
Правомощията на президента в сферата на отбраната и сигурността са споделена компетентност с Министерският съвет и парламента, каза Атанас Славов от "Продължаваме промяната – Демократична България". Именно защото са споделена компетентност е необходимо Министерският съвет да предлага на президента съответните проекти на решения, които да стават укази. Президентът може да откаже, каза още Славов.
Част от промените са свързани и с въвеждане на категорията „колежани“ и регламентиране възможност за водене на електронен регистър на курсантите и колежаните.
