Парашкев Хаджиев
Парашкев Хаджиев / Държавна опера Русе
105 години след рождението на Парашкев Хаджиев, на 2 август от 19 часа Държавна опера – Русе ще представи произведението му в седем картини, единствената българска опера „МАРИЯ ДЕСИСЛАВА” Парашкев Хаджиев е роден е на 14 април 1912 г. Син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев (основател на Софийската опера) и на оперната прима Дойчина Хаджиева. Парашкев Хаджиев завършва софийска Консерватория (1936 г.) с пиано при проф. Андрей Стоянов и композиция при проф. Панчо Владигеров). Веднага след това специализира композиция във Виена при Й. Маркс (1937 г.), във Висшето училище по музика в Берлин при Х. Тисен (1938¬-40 .), след което учи и в Прага. След завръщането си в България става преподавател по хармония в Консерваторията, от 1947 г. над 4 десетилетия е професор по хармония и композиция. Проф. Хаджиев се утвърждава като един от авторитетните музикални педагози в страната. Автор е на най-известните български учебници по хармония елементарна теория, възпитали покления български музиканти. Педагогическата дейност на Хаджиев е особено ефективна. Парашкев Хаджиев е Председател на Съюза на българските композитори в периода 1990¬-92 г. Получава Димитровска награда през 1962 г., става народен артист (1982 г.). Почетен гражданин е на София, Пловдив, Варна и Русе. Умира на 28 април 1992 г. Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век. Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. Той е автор и на симфонична и камерна музика, множество хорови и масови песни, стотици детски и училищни песни и упражнения, десетки забавни песни, музика към игрални филми и др. С висока стойност са неговите над 5000 хармонизации на народни песни. Написал е и 2 струнни квартета (1948, 1953 г.), 2 сонати за цигулка и пиано (1940, 1946 г.), концертино за цигулка и оркестър (1941 г.), концертино за флейта и оркестър (1945 г.), сюита за цигулка и пиано (1940 г.), симфонична „Младежка танцова сюита“ (1952 г.), пиеси и сонати за пиано, цигулка и две цигулки. Голяма част от творчеството му е издадена. За музиката на Хаджиев е характерно метро-ритмическото разнообразие, основано върху неравноделни народни размери, ясна и стегната форма, преобладаване на лирико-хумористична тематика. Като ярка следа в творчеството остава създаването на единствената българска опера „МАРИЯ ДЕСИСЛАВА” ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА: Операта „МАРИЯ ДЕСИСЛАВА” от Парашкев Хаджиев по либретото на поета и драматурга Камен Зидаров получава своята световна премиера на сцената на Русенската опера през 1978 година. Парашкев Хаджиев написва ролята на Мария Десислава специално за Мария Венцеславова, а ролята на последния български цар от Търновското царство и нейн брат – за съпруга на Венцеславова – баритона Анастас Анастасов. Композиторът бил покорен от красотата на гласа и актьорските умения на русенската певица. Така той решава тя да бъде неговата първа Мария Десислава. МАРИЯ ВЕНЦЕСЛАВОВА е най-ярката сред звездите на Русенската опера в нейния разцвет през 70-те години на 20 век. По това време със своя съпруг, баритона АНАСТАС АНАСТАСОВ, си партнират и оставят незабравимо впечатление в оперните драми „Тоска” (Флория Тоска и барон Скарпия) и „Макбет” (Лейди Макбет и Макбет). Така се случва и с партньорството им в „Мария Десислава”. Те са сред най-забележителните певци в историята на Русенската опера. Родители са на световно известните певци, братята Венцеслав Анастасов (баритон) и Орлин Анастасов (бас). Премиерата на операта „Мария Десислава” от Парашкев Хаджиев се състояла на 23 март 1978 година в рамките на фестивала Мартенски музикални дни. Диригент е Ромео Райчев, а режисьор – Аврам Георгиев. В главните роли са: Анастас АНАСТАСОВ, Мария ВЕНЦЕСЛАВОВА, Иван КОНСУЛОВ и Стефан ДИМИТРОВ.
Последвайте ни

Русе